Second Chances (Brett Talbot) [BG Translation]

Грешната Бета

Брет е върколак? Той трябва да е бетата, за която са говорили Гарет и Вайълет.

„О, не." Промърморих, хвърляйки бегъл поглед към училището, където изчезна Брет. „Ти отиди да кажеш на останалите, а аз ще отида да предупредя Брет."

Стайлс кимна и изтича до Скот, Кира и Лиам. Бързо спринтирах през и игрището и нагоре по склона към училището. Тичах по коридора, борейки се за въздух, когато чух силен шум, докато преминавах през мъжката съблекалня.

„Защо ми го причиняваш?" Чух как Брет се бори за въздух.

„Защото струваш много пари, Брет." Чух отговорът на Вайълет, докато отварях вратата, за да видя как държи жица и Брет проснат на земята, гледайки към нея. Очите му блестят и са изпълнени със страх.

Вайълет омота жицата около врата на Брет, докато той се опитва да се измъкне. Без да мисля скочих върху нея, приземявайки се на гърба ѝ. Вместо да паднем обратно, както си мислех, тя се завъртя, грабна ръката ми и ме завъртя над рамото си. Паднах силно на земята, удряйки гърба си, борейки се за въздух, докато ме побеждаваше.

„Лили." Чух Брет, задъхващ се, докато стисках очите си, опитвайки се да върна въздуха в дробовете си.

„Оуу, Брет, Лили ли е гаджето ти, което дойде да те спаси?" Изкикоти се тя. „Колко романтично. Знаете ли кое е още по-романтично? Да умрете заедно. Нали знаете, като Ромео и Жулиета?"

„Той не ми..." Казах задъхано. „Е...гадже..."

„Ами, добре. Твърде жалко." Засмя се тя, докато се навеждаше до Брет, увивайки жицата около врата му.

„Не!" Извиках, опитвайки се да мръдна, въпреки болката в гърба ми и главата ми, туптяща всеки път, когато мръдна.

Точно тогава Скот се появи зад Вайълет и я грабна. Тя извика от изненада, а аз изпълзях до Брет.

„Брет, можеш ли да се движиш?" Бързо го попитах.

„Аз–" Издиша той, опитвайки се да се изправи, но тялото му го завзе и се стовари на циментирания под.

„Брет, хайде." Хванах ръката му и го обърнах по гръб. Кръв засъхваше по джърсито му. Бил е натровен. Опитах се да го изправя, докато Скот и Вайълет се биха зад нас. „Хайде, Брет. Можеш да го направиш."

Тялото му се тресеше и чук накъсаното му дишане в ухото си, докато се опитвах да го изправя.