The Mafia Boss

[21]

*Гледна точка Lisa*

- Карай.... - след изречените думи Taehyung натисна гаста и колата подмина къщата, до която до преди малко се бяха случили всички тези сцени.

- Какво направи, Jungkook... - казах тихо и отново заплаках. Зарових лицето си в ръцете.

- Казах ти, скъпа. Казах ти, че щом не е дошъл сигурно е имал причина, но ти не ми повярва. - чух гласа на Taehyung до себе си.

- Защо... - изрекох жално без да се обръщам към него.

- Не те заслужава. Никога не те е заслужавал, но ти си твърдоглава и не искаше да ме чуеш, когато ти го казвах.

- Спри, моля те... - нямах сила да го слушам. Беше прав. Не исках да го признавам, но беше болезнено прав по дяволите.

- Ще те оставя у нас. Имам малко работа и след това ще се прибера. Гледай телевизия или...не знам. Прави каквото искаш.

Кимнах и в момента в който колата спря пред имението слязох и се запътих към вратата. Щом влязох отново рухнах. Свлякох се по вратата и започнах да блъскам по нея. Не исках и не можех да приема мисълта, че момчето с което до вчера спяхме в едно легло ме забрави толкова бързо. Не можех да приема, че беше докосвал Sienna по начина, по който докосваше мен. Не исках да приема, че ръцете и са били заровени в меката му коса, че ноктите ѝ са се впивали в гърба му от удоволствие...не!!! Само при мисълта какво е правил с нея ми идваше да крещя. Не исках да е така. Не знам какво се беше случило и какво или кой му беше промил мозъка, но това не беше той. Не беше Jungkook, който познавах. Не беше той мамка му!

Отидох и се преоблякох. Чувствах се като парцал. Погледнах се в огледалото - очите ми бяха толкова червени и подпухнали от плач. Всичко ми беше замъглено. Исках просто да забравя. Исках да се събудя от просто лош сън. Исках това да е само един кошмар. Уви, не беше така. Съсипа всичко...момчето което обичам до полуда съсипа всичко.

Едвам слязох на първият етаж. Чудех се какво да правя докато си дойде Taehyung. Не че когато си дойдеше нещо щеше да се промени, но все пак.

Изведнъж телефонът ми звънна. Погледнах и през тялото ми преминаха тръпки.

Jungkook

Това беше изписано на екрана. Прехапах устната си и затворих.

Последва още едно обаждане - направих същото.