The Mafia Boss

[14]

🔞

*Гледна точка Lisa*

Вече беше четвъртък....цял ден нямах търпение, за да стане 17:00 p.m. и да започна да се оправям. Постоянно мислех за Jungkook....исках да го прегърна, да усетя аромата му, допира му, тялото му, устните му...самият него.

Ето, че най - накрая бях готова и се качих в колата на шофьора на Taehyung, него дори не го видях, нищо не каза. Просто излязох от имението, когато знаех че е време.

Пътувахме около 10 минути, а ми се струваше, че времето минава мъчително бавно. Но в момента в който завихме зад завоя го видях...самият той. Jeon Jungkook.

Забелязах как преди да сляза много добре огледа колата, сякаш да се увери, че наистина съм там.

След като се показах около 10 секунди само го гледах и не говорех. Дори не се приближих, а шофьора тръгна. Започнах да крача бавно към момчето пред мен, а той само разтвори ръцете си и се усмихна. Просто не чаках втора покана и се хвърлих на врата му и притиснах тялото му към моето по-силно от всякога. Все още никой не говореше, но аз реших да разруша тишината.

- Толкова ми липсваше, толкова много... - зарових глава във врата му и вдишах аромата му.

- Не искам никога повече да ме оставяш, Lisa...не искам. - гласът му трепереше, а тялото също. - Липсваше ми....много. - отново проговори.

- Защо не избягаме някъде? На място където никой не знае кои сме? Където никой няма да ни наранява, Lisa? Защо? - този път вече се погледнхаме след дългата прегръдка.

- Искам, Jungkook. Толкова много искам, но де да беше толкова лесно... - гласът ми се разтрепери, а очите ми се навлажниха.

- Не, не, не, не!!! Не искам да плачеш точно сега. В момента трябва да се радваш, имаме още 57 минути и искам това да са най-прекрасните 57 минути в живота ти! - усмихна ми се той.

- Вече 56. - засмях се като избърсах сълзите си... - Някой ден ще избягам от онова място и ще дойда при теб. Никой няма да разбере кога и къде сме отишли...обещавам ти, Jungkook!

- Щом излиза от твоята уста звучи правдоподобно!

Погледнах часовника си.

- Най - прекрасните 55 минути текат....

- Какво искаш да правим? - попита ме, като обхвана лицето ми с големите си ръце.