Омраза от пръв поглед

15 глава

Отворих очи. Автобусът беше спрял. Огледах се. Нямаше никой. Първоначално си помислих, че са ме изоставили, но видях якетата и ръчния багаж на мястото си по седалките.

Наведох се, за да взема патериците си. Бяхме ги сложили под седалката, за да не пречат. Но вместо тях напипах една ръчно подвързана тетрадка. Вдигнах я. На нея пишеше: "Дневник" . Върху вътрешната страна на корицата бе написано името на Кийт.

Бре! Кийт има дневник! Уха!!!

Всеки нормален човек ще остави дневника и няма да го пипа повече, но аз не. Любопитството ме прогаряше и не можех да изпусна този шанс. Щях да разбера какви са мислите на Кийт за мен...

Отгърнах на първата страница.

"Мило Дневниче,

(Знам, че е банално, но не измислих нищо друго! )
Днес ме преместиха в ново училище и по-специално в 10 "б" клас. Момчетата са страхотни, дружелюбни и готини, но момичетата... е, те не са мой тип.
Веднага се сприятелих с един пич на име Иво. Готин е и предложи да ме разведе из училището.
Веднага след това ни казаха, че ще имаме часове с "а" клас. Никой не беше особено щастлив. Не, че аз ги познавах, де.
Влязохме в салона и още на вратата една топка ме удари в корема. Превих се на две. В следващия миг някой се приближи и ми се извини, но аз се сопнах. После обаче, видях човека или момичето, на което се сопнах. Леле! Сигурно очите ми са изскочили!
Тя имаше русо-кестенява коса и невероятно красиви пъстри очи. Имаше оттенъци на зелено, кафяво, жълто, повече приличащо на златно, морско-синьо и леко червено. Приличаше на ангел. И точно тогава се влюбих в нея. Ама наистина се влюбих!"

Съцето ми затуптя по-бързо от нормалното и отгърнах на една произволна страница.
"Постоянно мисля за нея! Всяка нощ заспивам мислейки за Кат! Тя е момичето за мен, знам го! Но когато ми каза, че трябва да я оставя и да не се доближавам до нея повече, исках да умра. Нещо в мен се счупи. Тя ме отхвърли!"

Отворих на последната страница, защото имаше опасност да заплача.
" Тя спи в прегръдката ми! От кога го мечтая! Държи ръката ми! А когато се целунахме! Разбрах, че е моето момиче! Обичам я! И винаги ще я обичам!"

О, Кийт! Боже мой! Значи неговите чувства са толкова силни! Аз...аз... не знам дали и моите са такива.

Чух стъпки и гласове. Затворих дневника и го оставих на същото място под седалката. Разсеяно се загледах през прозореца. Навън не се виждаше нищо специално. Една бензиностанция и магистрала.

До мен седна Кийт и ме погледна:

- Как спа, поспаланке?

Подаде ни едно пакетче чипс и чаша с кафе. Усмихнах се истински и му благодарих. Изядох чипса тайно, защото не ни даваха да ядем в автобуса. А кафето изпих на един дъх.