Омраза от пръв поглед

23 глава

Стояхме пред входната врата на блока ми и мълчахме. Най-накрая аз реших да задам решаващият въпрос:
- Какво всъщност чувстваш към мен? И искам истината!
Той ме изгледа неразбиращо, а аз дори не отклоних поглед, както правя обикновено.
Кийт въздъхна.
- Кажи ми какво точно си чула.
- Разказаха ми как само ме използваш и как ще спиш с мен, а после ще ме зарежеш предцялото училище.
Той отново въздъхна.
Разтри врата си и сведе поглед.
- В началото наистина беше така...
Отворих невярващо уста, а после я затворих.
- Но после аз наистина се влюбих в теб...- продължи Кийт.
- Чакай, чакай, чакай!! - прекъснах го аз. - Искаш да кажеш, че всичко е било игра?!
- Да. Тоест не!! - поправи се Кийт. - С моя приятел Зед, той е от старото ми училище, се обзаложихме, че веднага ще забия най - голямата лузърка в училището...
Отстъпих назад. Значи така... И преди си го знаех, но казано от него ме заболя. Аз наистина бях започнала да чувствам нещо към него.
- Лузърка, така ли? Не мога да повярвам, че се вързах на игричките ти! - изкрещях аз. Отстъпих назад и трескаво затърсих ключовете си. Исках да се прибера възможно най-бързо. Усещах сълзите си да напират.
- Чакай, нека обясня!!
- Какво да обясниш!!! Никога не си имал чувства към мен!!! Всичко е било лъжа! А, знаеш ли кое е най-лошото?!?! Че аз почувствах нещо!! Обикнах те!! Знаеш ли, че преди теб аз харесвах Иво! Беше ми трудно, но аз избрах теб, долен лъжец!!!
Вече плачех, но се ядосвах все повече и то на себе си, защото Кийт не заслужаваше да проливам и една сълза за него! Не заслужаваше!!!!!!
- В началото нямах чувства към теб, но след като те опознах, разбрах колко добър човек си!! Обикнах те с цялото си сърце!! Ти си ми всичко!!! Без теб не мога да дишам!!!
- Лъжец!!!!! Не спираш да лъжеш!!! Изричаш лъжа след лъжа! С какво заслужих всичко това!!! Какво съм ти направила??
Най - сетне намерих ключовете си и влязох върте, затръшвайки вратата под носа на Кийт.
Качих се на бегом до стаята си, заключих вратата и веднага набрах номера на Клери. Тя вдигна на второто позваняване.
- Хей!! - звучеше толкова щастлива, че ме заболя още повече и веднага се почувствах гузна, от това, че щях да й съсипя деня.
- Хей, ммм... може ли да дойдеш у нас?
Тя ме разбраведнага и каза:
- Идвам след десет минути.