Омраза от пръв поглед

24 глава

С Клери седяхме в стаята ми и й разказвах за разговора ми с Кийт. В първия миг се ядоса, а после ме попита защо не съм го изслушала.
- Вероятно е имал приемливо обяснение за всичко. - каза Клери.
- Как може да го защитаваш!?!- попитах изненадана аз. - Той не заслужава съжаление!!
Ядосах се.
- Добре. Да. Права си. Но все пак той ти каза, че те е обикнал.
- Това няма значение сега!!! Важното е, че ме е лъгал от самото начало!!
Ядът бе заменен от напиращи сълзи.
- Аз му казах, че го обичам, по дяволите!!!! - извиках и се разридах.
Клери дойде до мен и ме прегърна.
- Знаеш ли какво? - погледна ме тя и типичната за нея, дяволита усмивка се прокрадна по устните й. - Нека да го накараме да съжалява.
Ухилих се. Започнахме да обсъждаме плана й, който се оказа наистина добър.
                                     * * *
В понеделник, когато стигнах в училище, се отправих към стаята на "б" клас. С едно обаждане от страна на Клери, всичко беше уредено.
Влетях вътре и се втурнах към Иво. Скочих на врата му, а той ме обгърна с ръце. Да, правилно разбрахте. Това беше нашият отмъстителен план. Клери бе помолила Иво за малка услуга и той с радост прие, защото не бе съгласен с игричките на Кийт.
На лицето на Кийт се изписа изненада и объркване, а после той скочи светкавично към нас и ме отскубна от ръцете на Иво. Хвърли се върху него, а аз изпищях. Кийт удряше Иво без почивка. Не можех да ги гледам повече. Хвърлих се пред юмрука на Кийт, който летеше към носа на другото момче. Точно преди да ме удари Кийт спря ръката си и ме погледна. Яростта му се смекчи до гняв.
- Да не си се побъркала, Кат!! - извика той. - Ами ако не бях спрял!?
- Е, тогава щех да имам синина на бузата. - казах съвсем спокойно. Дори се изненадах на себе си.
- Ох, какво ще правя с теб! - измрънка Кийт. - Нека да поговорим.
Последвах го извън стаята. После щях да се извиня на Иво.
- Искам да се извиня! - започна Кийт. Леле, тези очи! Да му се невиди!!! Още го харесвам, след всичко...- Аз съм идиот. Не! Задник! Не!! Знаеш ли? Аз съм най- тъпия човек в галактиката!
-Така е. - казах аз.
- И ще ти се реванширам. Просто кажи, че ме обичаш и не късаш с мен. Моля те! Не ме оставяй!
Последното прозвуча жално. Той никога не се молеше. Или беше страшно добър актьор или казваше истината.
- Съжалявам, но не мога да остана с теб. - казах едва чуто и понечих да се обърна, но Кийт стисна китката ми и не ми позволи да помръдна.
- Ще видим това. - каза решително той и ме задърпа надолу по стълбите.
В предния двор вече течаха приготовления за изпращането на дванайсетокласниците. Боже, не стига, че бях забравила, но и годината беше почти минала!
Кийт се качи на сцената, а мен ме остави долу. Грабна един от микрофоните на стойката и пусна някаква мелодия. Започна да пее!! Съчиняваше си текста като включваше и моето име!
Ах, колко си красива, Кат!
А аз?! Какъв съм идиот!
Излъгахте, Кат, и съжалявам!
Но само теб обичам!!!
- Слизай от там, млади момко! - изкрещя госпожата по математика. Но Кийт не спря да пее. Всички ме гледаха и си припяваха заедно с него. Очите ми се насълзиха и не усетих кога съм се качила на сцената и съм му затворила устата с целувка.
Целувахме се жадно, сякаш сме били дълго време разделени. И си беше така.
Всички ръкопляскаха, а някой дори подсвирна. Май беше Влади. Не съм сигурна.
Точно в този миг разбрах, че обичам Кийт. И то повече от всичко. Надявах се и той да ме обича...