Омраза от пръв поглед

26 глава

И така учебната година свърши. За да го отпразнуваме решихме да заминем на почивка. С Кийт решихме да отидем на море в Созопол. С нас щяха да дойдат Клери, Ками, Майк (естествено!), Сам и Дийн. Тези две момчета бяха единодушно избрани от цялата група като наши придружители.
Всичко беше готово: избрахме хотел и резервирахме стаи, избрахме клубове, плажове и заведения, в които да прекараме по-голямата част от деня си.
Събрах багажа си и се подготвях да тръгна за гарата. О, да! Щяхме да пътуваме с влак.
Кийт искаше да ме вземе от дома ми, но тъй като той живееше по-близо до гарата от мен, не му позволих.
Аз пътувах само с един малък куфар и дамската си чанта.
Пристигнах на гарата точно в 7:10. Влакът ни беше в 7:45.
Затърсих приятелите си с поглед. Открих ги на една пейка пред гишетата за билети. Щом видях купчината с багаж до тях, ми призля. Та, тя бе по-висока от мен. А ръстът ми е 168!
- Хора, нали знаете, че отиваме само за една седмица? - казах аз, когато стигнах до тях.
- Знаем, половината от багажа е на Клери. - съобщи весело Сам.
Повдигнах вежди към Клери. Тя направи извинителна физиономия.
- Съжалявам, но всичко това е жизнено важно за пълноценния  ми живот.
- Какво трябва да значи това? - попитах, оставяйки куфара си до багажа на останалите.
Клери повдигна рамене.
- Някой купи ли билети? - попитах аз, гледайки към Кийт.
- Защо ме гледаш, аз дойдох десет минути преди теб!!?
Изсумтях и поисках от всеки
пари за билет. Наредих се на опашката пред гише No4. Там имаше най-малко хора.
След десет минути се върнах с билетите. На електронното табло тъкмо бяха обявили на кой коловоз е влака.
Взех куфара си и реших да помогна на Клери с нейния багаж. С нея едвам се дотътрихме до влака. Пред високите стъпала се спрях и извиках на Кийт. Той дотича при нас на секундата, като кученце!
- Хайде да помогнеш, а!!
Той само се ухили виновно и взе голяма част от чантите в ръцете ми. Започнах да изкачвам стъпалата, но на последното колелцата на куфара ми се заклещиха и ме повлякоха назад. Отворих уста, за да извикам, но всичко стана прекалено бързо.
Кийт изпусна чантите и се подготви да ме хване. В следващия миг ръцете на Кийт бяха увите около мен в топла закрилническа прегрътка.
- Добре ли си, котенце? - попитаме той със загрижена усмивка.
Кимнах.
- Чакай! От кога ме наричаш така?
- Как?
Нарамих чантите, които бях изпуснала. Качихме се във влака и намерихме местата си.
Сепаре с общо шест седалки. Една беше закрепена на стената под отсрещния прозорец.
- Ами, така!
- Как? Още не схващам!! - каза Кийт, качвайки куфара и багажа на рафтовете над седалките ни.
- Така... " котенце"! - казах аз.
Той се засмя.
Седнах на седалката до прозореца.  Кийт седна до мен.
- Защо, проблем ли има? - ухили се той. - Името ти звучи като Кити Кат.
Погледнах го невярващо.
- Кити Кат?
- Ммх.
Обърнах се към прозореца и се усмихнах тайничко.
На седалката срещу мен седеше Клери, до нея се беше настанил Дийн, до него беше Сам, а Ками и Майк се настаниха на една седалка до Кийт. Тясна маса разделяше Клери, Дийн и Сам от нас.
Влакът потегли, кондукторът провери билетите ни и ние се отдадохме на весели разговори.
По едно време Кийт извади лаптопа си и пусна филм, но само аз и той гледахме. Сложихме си слушалки. Беше комедия. "Свекървище" - по-точно. Качих единия си крак върху този на Кийт, а той постави топлата си длан на бедрото ми. От това негово движение топли тръпки полазиха из цялото ми тяло.
След двайсет минути Кийт се отпусна върху мен и заспа. Погледнах Клери, която гледаше нещо на телефона на Дийн. Веднага улови погледа ми и щом забеляза Кийт, се ухили.
- Дано не пуска лиги. - каза тя само с устни.
Исках да се разхиля, но Кийт се размърда върху мен и ме бе страх да не го събудя.
Погледнах Ками и Майк. Държаха се за ръце. Боже! Да не съм пропуснала нещо!!
И аз реших да се отпусна, долепила гръб до стъклото, и се загледах през прозореца.
Неусетно съм заспала...
                                   * * *
- Кат, ставай! Във влака има пожар!!
Отворих очи. Клери ме гледаше разтревожено. Всечко бе потънало в дим. Миризмата ме връхлетя в лицето.
- Как не си я усетила то сега?! - извика приятелката ми. - Би трябвало до сега да си се задушила! Ставай, по дяволите!!
Изправих се още сънена.
- Как...ъм...как стана? - беше единственото, което успях да кажа.
- Преди десет минути влакът спря. Казаха, че има проблем със спирачките на нашия вагон. Увериха ни, че не е нищо сериозно, но после се чуха викове и миризма на изгоряло. А, всички тръгнаха на някъде, да помагат на пътниците, май... И ме оставиха тук с теб, а ти не искаш да се събудиш и започнах да се плаша. Не мога да те изнеса. Много си тежка.
Слушах внимателно, все още сънена. В началото мискех, че е кошмар, но се огледах и забелязах, че няма никой във вагона. Багажът ни също беше изчезнал...
- Добре, да вървим. - казах и се изправих. Главата ми се замая от недостига на кислород. Уфф, защо все на мен?!?!?!?!
Излязохме от пушека и се насочихме към тълпата пред нас. С периферното си зрение забелязах Кийт, Сам, Дийн и Майк да помагат в гасенето. Колелата на вагона горяха. Честно казано се радвах, че съм проспала половината от това.
Някой от лявата ни страна ни помаха. Беше Ками. Тя седеше на куфара си и пазеше останалия багаж.
Щом се приближихме тя стана и ме прегърна.
- О, Кати, радвам се, че си добре! - погледна ме и ми се усмихна. Аз направих същото. - Свеки миг ще пристигне друг влак, който да ни вземе. Казвайки го в далечината изсвири сирена, оповестяваща идването на влак. Кийт погледна натам и погледа му попадна на мен.
Той изпусна пожарогасителя, който държеше и се затича към мен.
Прегърна ме толкова силно, че чак ми изкара въздуха.
- Толкова съжалявам, котенце!
- Защо съжаляваш? Ти не си виновен. - прошепнах аз до ухото му.
Той само ме погледна несигурно, но кимна и отиде да вземе чантите.
Настанихме се отново по старому. С малката разлика, че никой не смееше да заспи.
Аз се сгуших в Кийт и се загледах в прозореца. Той описваше малки кръгчета по гърба ми с пръстите си. При всяко докосване потръпвах, но изглежда, това му харесваше.
Пристигнахме в хотела в 10:34. Едвам успяхме да се домъкнем до там!
Решихме да сме в апартамент, който се състои от две стаи с по три легла, хол, две бани, балкон и кухненски бокс. Момичетата бяхме в едната стая, момчетата в друга.
Всички излязоха на балкона с гледка към морето, но аз останах вътре. От стаята на момчетата се появи Кийт. Както си седях на дивана, той се хвърли до мен. Дивана се разклати и изскърца жалостиво.
Усмихнах се.
Той обърна главата ми към него и ме погледна в очите. Боже, тези карамелени очи...
- Знаеш ли от кога чакам този момент? - попита ме той. Потърка устни в моите и стана. Хвана ме за ръка и ме издърпа след него. Тръгнахме към стаята му. На вратата имаше закачен знак " НЕ БЕЗПОКОЙТЕ!"
Множество мисли минаха през главата ми. Кийт затвори вратата зад нас и я заключи.
Обърнах се към него. Той  ме гледаше. Преди да се усетя, бе вплел устните си в моите. Дъхът му имаше вкус на лимон. Сладък лимон.
Паднах по гръб на леглото, а Кийт бе върху мен. Ръцете му шареха по тялото ми без да могат да спрът, а аз галех гърба му. Усещах сгегнатите му мускули. Продължи да оставя целувки по врата ми. Щом стигна до яката на тениската ми ме погледна за разрешени, при което аз киманах, и той свали тениската ми. Останах по сутиен, но задръжките ми сякаш бяха останали зад заключената врата на стаята.
Повдигнах тениската на Кийт и я свалих с негова помощ. Той ме целуваше така нежно, но и страстно. Премина през врата ми и достигна до корема ми. Събу и дънките ми, а после и своите.
Целувахме се жадно, не мислехме за нищо друго. Само за телата ни, които се сливат едно в друго.
- Моля те, - прошепнах- бъди внимателен.
С един лек тласък Кийт влезе в мен. Дишахме учестено. Светът губеше цветовете си. Бяхме само аз и той. Никой не можеше да ни спре. Това бе нашият миг...