Омраза от пръв поглед

31 глава

Изписаха Кийт от болницата след два дни престой. Аз не се отделях от него. Прекарвах повече време у тях от колкото у нас. Един ден с Кийт отидохме в парка. Седнахме на една пейка близо до езерото. Беше наистина красив и горещ ден. Опитах се да се отпусна, но ме беше страх, че всеки миг на Кийт може да му прилошее или да получи едно от онези силни главоболия, които съм го виждала да получава през тези два дни. Да гледаш приятеля си как се гърчи от болка не е приятно. Но той се справя с болката. Не казва и думичка докато не премине и аз му се възхищавам за това. Мисля,че го прави заради мен. Не иска да го виждам такава. Когато се случват ме моли да излизам от стаята, но аз упорито отказвам. Седя до него и държа ръката му. Винаги му казвам:
- Никога повече няма да те пусна...
Сега, в парка, на пейката, аз го държа за ръката и гледам децата, които се гонят около брега. Как ми се иска с Кийт да можем да си имаме дете, но... той няма да е тук още дълго, а сега сме твърде млади...
Изведнъж Кийт отдръпна ръката си и я уви около раменете ми. Почувствах странна топлина в стомаха си. Толкова ми липсва тази топлина!
- Кат- каза изведнъж Кийт - нали знаеш, че винаги ще те обичам?
Погледнах го озадачено. Имаше нещо гнило.
- Разбира се.
- Е, тогава... когато мен вече ме няма искам да ми обещаеш...
Прекъснах го рязко:
- Не говори за това, моля те!!
- Просто ми обещай...- искаше да кимна. Но аз се забавих. Какво ли искаше да му обещая? Преди да се усетя, кимнах. - Обещай ми, че ще си намериш някой, когото да обичаш и който да те обича толкова, колкото аз те обичам. Моля те! Обещай ми, че дори след като ме няма ти ще намериш щастието при някой друг. Обещай ми...
Сълзи закапаха от очите ми. Посегнах да ги изтрия, но Кийт постави ръката си на бузата ми и с палеца ми, ги попи.
- Не плачи. Недей... - шепнеше той. - Няма смисъл...
Той ме придърпа в обятията си и аз зарових глава в гърдите му. Вдишах аромата му, защото след по - малко от два месеца няма да го усетя повече...
- Обещай ми... - прошепна той. Усетих вибрацията на гърдите му от казаните от него думи.
Дали да обещая?!
-Добре. - казах на края аз. - Обещавам.
Кийт сведе глава към мен и ме погледна. Усмихна се топло и ме прегърна по-здраво. Тези прегръдки ще ми липсват. Не мога да приема факта, чеповече няма да го видя. Няма да усетя аромата му, няма да почувствам близостта му отново. Аз ще съм тук, а той...
Седяхме на пейката още двадесет минути и решихме да се приберем. На път за вкъщи Кийт започна да пребледнява.
- Кийт, добре ли си? Искаш ли да седнеш?
Той само поклати глава и продължи да върви. В един момент той се сви на кълбо и изкрещя.
При звука от неговата болка потреперих. Бързо се окупитих и изтичах до него. Поставих ръка на гърба на Кийт, а хората седяха и гледаха.
- Някой да извика линейка!! - извиках аз. - Сега!!!!
Една жена извади телефон и се обади. Държах ръката на Кийт. Него го болеше. Много болеше. Имаше нужда от мен. Каквото и да казва винаги ще има нужда от мен. И аз ще бъда там! - обещах си аз.
- Кийт, Кийт, слушай гласа ми. Линейката ще бъде тук много скоро! Всичко ще е наред!! - казах аз. Отчаяно се опитвах да го разсея. Но той започна да се поддава. Припадаше...
Линейката още я нямаше. Щях да се побъркам. Сълзи капеха от очите ми и мислех само за това, че всеки миг мога да го изгубя.
Чух звука на сирените. От сълзи не виждах нищо. Само размазани очертания на медиците, които се втурнаха към нас. Опитаха се да ме откъснат от Кийт, но не им разреших. Нямаше да се откъсна от него. Никога.
Качих се в линейката при Кийт. Един лекар заби инжекция в свивката на лакътя му.
- Какво е това? - попитах аз.
- Морфин. - отговори просто лекарят.
Много ми помогна, няма що!!! - помислих си аз.
На път за болницата Кийт като че ли се успокои. Спря да се гърчи от болка и просто заспа. Аз седях на тръни до него и се молех да стигнем по-бързо.
***
Приеха Кийт в болница само за два дни. Според мен и майка му не беше достатъчно, но лекарите ни отсвириха, буквално.
Когато изписваха Кийт, му казаха да си почива и да лежи. Той извъртя очи, а аз го погледнах лошо. Момчето се изхили мазно, а на мен хич не ми беше смешно. Но нямаше как да не се усмихна. Харесваше ми да го гледам как се усмихва. Караше ме да се чувствам чудесно.
Придружих Кийт и майка му до дома им, но когато поисках да си тръгна, Кийт не ми позволи.
Той лежеше на леглото в стаята си. Седях до него в една кушетка и поклащах леко краката си. Вече бях по-спокойна. Не плачех, а гледах в една точка, разсъждавайки. Ще ми се да можех да кажа кога Кийт ще го заболи, за да взема мерки, но не мога. Не честно! Защо той?! Не може ли някой друг?!
Подсъзнанието ми ми даде отговора:
" Да е някой друг?!?! Ами неговите приятели и роднини?! Те ще са на твоето място! Ще накараш някой друг, че може и повече хора, да страдат заради теб!! Само защото не можеш да понесеш една човешка смърт!! Е, рано или късно това ще се случи и ако от сега не можеш да се справиш, се заври в някоя дупка и се откажи от живота!!!!!!"
Обърнах се към Кийт и се усмихнах едва-едва. Няма да му позволя да ме види сломена. Сякаш всичко е свършило още преди да е започнало.
- Какво ти е? - попита той.
- Нищо. - казах машинално без да мисля.
Той само изцъка с език и разпери ръце. В първия миг не можех да се сетя какво да направя, но после осъзнах. Искаше да ме прегърне.
Внимателно се приближих и се отпуснах на гърдите му. Беше наистина приятно. Качих краката си до него на леглото. Кийт започна да обсипва лицето ми с целувки.
- Всичко ще е наред. - каза измежду целувките той. Целуна ме леко по устните, но не продължи по-натам. А аз копнеех за това. Наведох се и го целунах страстно. Той се поколеба, но също отвърна. Ръката му обходи бедрото ми и стигна до кръста. Там повдигна блузата ми и топлата му кожа докосна моята. Горещи тръпки полазиха по тялото ми. Кийт повдигна блузата ми и я измъкна през главата ми. Помогнах му да съблече и своята. Докато ме целуваше правеше нежни кръгчета по линията на гръбнака ми. Забивах нокти в гърба му, а той издаваше стонове. Преди да се усетим бяхме голи под завивките. Захапах долната му устна с моите и засмуках. От гърлото му се откъсна стон, който разтърси тялото му.
Всичко беше перфектно. Всяка малка милувка. Всяко движение, направено от Кийт. Всяко съприкосновение на телата ни. Местата, до които се докосва кожата му, оставяше горещи следи. Исках да продължи вечно. До края на вечността. Завинаги...