Омраза от пръв поглед

7 глава

Възтанових нормалния си начин на живот едва след месец. Но моментът, в който разбих сърцето на Кийт не излизаше от главата ми. Постоянно го сънувах и една ужасна вина се прокрадваше в мен. Не знаех защо и се чувствах отвратително.
Обаче в училище успявах да се разведря. В часа по математика, докато госпожата умастиляваше срочните уценки, Сара накъса едни хартийки (беше част от теста й по математика) и започна да ги дъвче. На първата хапка се закашля и извика:
- Абе, тия хартии имат вкус на цигари! - и ги изплю в кошчето.
Аз и Дени, много добра моя приятелка, се захилихме като идиоти.
В часа по музика, пък, госпожата ни разказваше за операта "Тривиата" на Джузепе Верди. Когато стигна до частта с главната героиня, която била проститутка, всички започнаха да се хилят.
По физическо с Мила играхме пинг-понг в стаята на госпожите. Два пъти вкарахме топчето в коша за боклук. Първият път Мила се надвеси над него и каза:
- О, виж! Госпожата е яла лукче!
Превих се от смях.
На втория път толкова силно се изсмях, че залитнах и си ударих бедрото в ръба на масата за пинг-понг. Захилих се още по-силно, че чак се просълзих. А Мила дойде при мен също смеейки се:
- Ей, Кат! Добре ли си?
Помогна ми да се изправя, защото бях опряла гръб на стената и се бях спуснала по нея до седнало положение.
- Мисля, че ще ми остане синка. - казах, когато си поех въздух.
Продължихме играта, като през цялото време се хилехме като луди.
В часа по биология изпитаха едно момче, което прилича на плюшено мече, защото е нисък и много пухкав! Госпожата го пита:
- Кои са жизнените процеси, които изпълняват животните?
А той започна да изрежда:
- Хранене, дишане, отделяне и ... разлагане!
Всички се разсмяхме, а госпожата за малко да падне от стола си. Момчето, седящо до мен, Влади, се провикна:
- Да, Кало! Те се разлагат 2-3 пъти в годината!
Аз се разхилих още повече.
После, обаче, ме вдигнаха за изпитване и вече не ми беше толкова смешно. Но, пък, изкарах шестица! И пет за срока...
През часа по бел трябваше да решаваме един упражнителен тест. Естествено, Влади ме остави да го решавам сама.
По едно време му стана скучно и започна да се отпуска на задните крака на стола си. Каза:
- Сега ще падна! - каза ми го на шега и аз тъкмо се обърнах, за да прочета следващия въпрос, когато се чу думване. С периферното си зрение видях как пада назад. Обърнах се и се засмях. Той лежеше на пода с крака, вдигнати във въздуха. Целият клас прихна. А Влади се изправи и вдигна стола си. После каза:
- Не знам какво стана!
Госпожата го гледаше ядосано, но си личеше, че иска да се усмихне.
                                     ***
След училище валеше из ведро, а аз нямах чадър. На слизане по стълбите се засякох с Кийт и Иво. Иво ми се усмихна в поздрав, а Кийт дори не ме погледна. Заболя ме, но не казах нищо. Просто се усмихнах фалшиво в отговор. Прибрах се мокра като кокошка.

Не вечерях. Направо си легнах и веднага заспах.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Радвам се, че някoй чете историята ми. Между другото, всички моменти от тази глава mi се случиха наистина! :)

Но както и да е!

Ако историята ми ви харесва, моля да коментирате и гласувате! Благодаря! :)

#nadiast