Омраза от пръв поглед

22 глава

Алармата ми иззвъня и аз се събудих. Облякох се набързо и излязох от нас. Ако не побързах щях да закъснея за училище.
Влязох в сградата и се качих на третия етаж за час по математика. Влетях в стаята и унемях.
Кийт седеше в средата на малък кръг от розови листенцас огромен букет в ръка. Видя ме и се усмихна. Аз също се усмихнах, а после се усетих, че в стаята има други хора. Там бяха Клери, Марк, Ками и Иво.
Кийт ми подаде букета и застана на едно коляна. Усещах, че ще се разплача.
- Кат, много те харесвам, мисля, че и сама го разбра, и знам, че и ти ме харесваш... та, бих искал да те попитам нещо... - той извади една малка кутийка за бижута от джоба на дънките си. - Били станала мое гадже?
Една сълза от радост се стече по бузата ми. Усмихнах се. Кийт отвори кутийката и ми я подаде. Вътре изящно лежеше нежно колие с букви изработени от метал, които гласяха:" К+К" и около тях от тънка тел беше направено сърце.
Хвърлих се върху Кийт с цялата си тежест, а той ме хвана и дори не помръдна. Прегръщах го толкова силно, че не знам дали изобщо можеше да диша.
- Да. - прошепнах аз.
Той ме пусна, а глупавата усмивка не слизаше от лицето му.
- Може ли? - попита той посочвайки колието.
Кимнах и прехвърлих косата си от дясната страна, след това я надигнах. Ръцете на Кийт ме обгърнаха и когато топлите му и нежни пръсти докоснаха врата ми, потръпнах.
Исках той да остане с мен завинаги, но госпожата по математика дойде и чървоначалната й реакция бе:" О, какви сте сладури!", а после :" Айде сега, всичко си почистете!".
Часът минаваше бавно и скучно, но поне Влади беше там и ме разведряваше.
Следващият час имахме изобразително изкуство и на излизане от стаята по математика се засякох с "б" клас. Кийт ме щипна по бузата, когато ме видя и ми се усмихна чаровно.
В часа по изобразително трябваше да рисуваме значи на тема спорт. Клери, която седеше до мен, нарисува гимнастичка, Мила, която седеше пред мен, нарисува... няма да познаете какво!... проститутка, кълчеща се на пилон. Точно този ден бяхме със студент, мъж. Мила и Клери си говореха колко бил секси. Аз просто седях отстрани и се хилех.
По едно време студента мина покрай нас, за да види какво сме нарисували,а Мила реши на шега да му покаже проститутката. Очите на студента се разшириха и после той каза колко хубава идея била и похвали Мила. А повече от половината клас се хилеше.
Звънецът би и ние се отправихме към химията. Още на вратата ни чакаше класната, за да ни каже, че ще сме "а" и "б", защото имало някаква инспекция в английския и така...
Седнах на втория чин на средната редица, а още щом Кийт ме видя седна до мен.
Усмихнах му се и извадих учебниците си. Тъй -като още беше междучасие, аз излязох в коридора и тогава чух:
- Ми, то Катерина е поредната. Знаеш ли какво ми каза Кийт? - гласът бе на Сузи, кифла, която се мъкне само след момчетата и се мисли за голяма работа. Заслушах се. Беше ми интересно какво щеше да каже. - Каза ми, че щял да я вкара в леглото и после да я зареже пред цялото училище!
Сузи се изхили мазно, а Пати, нейната "най-добра приятелка" каза с пискливия си глас:
- Нищо бе! Поне ще е спала с най-готиния в училище! Пък и да не мислиш, че ще спят само веднъж!? Аз ако бях на Катерина щях да съм го изцедила поне пет пъти до сега!!
Догади ми се.
- Ох, моля ти се! - обади се Сузи. - Не я ли виждаш каква е наивна! Като нищо ще му повярва!
Сълзи запариха в очите ми. Ядосах се на себе си, за дето вярвах на думите на едно к....!
Трябваше да разбера истината, но от Кийт.
Върнах се в стаята. Седнах на чина си, но се отказах да го питам на толкова населено място. Щях да говоря с Кийт след училище.
През часа той се опита да хване ръката ми на няколко пъти, но аз я дърпах преди да я е докоснал. Объркване се изписваше на лицето му след втория опит. После объркването се превърна в гняв.
Щом би звънецът се измъкнах от стаята бързо и изчаках Клери и Мила зад ъгъла на коридора. Разказах им какво съм чула.
- Я, не им се хващай! Знаеш ги какви са интригантки! По-добре го питай лично! - посъветва ме Клери.
- Да, мислех да го питам след края на часовете. - казах аз.
- Чудесно! После ми се обади. - изписка Клери. - Чу ли?!
Бях се разсеяла.
- Да.
След края на последния час слязох по главните стълби с надеждата да засека Кийт.
Открих го пред вратата на училището. Беше се подпрял на стената.
Щом ме видя се усмихна. Аз направих изкъствена усмивка. Просто не можах да се усмихна истински.
- Крайно време беше! Чакам те от 5 минути! - каза той.
- Да... ъм... съжалявам. - измърморих аз. - Искам да поговорим.
Той ме изгледа неуверено и притеснено, но кимна. Тръгнахме към дома ми, а аз гледах само и единствено в краката си.