Омраза от пръв поглед

13 глава

Събудих се, защото някой ме ръгаше с пръст в ребрата.

-  Ау! - извиках аз и се обърнах към злосторника.

Когато видях Ками да се хили самодоволно, ми идеше да я ритна в корема.

- Хайде! - подкани ме тя. -Разказвай!

Изгледах я въпросително. Още не можех да загрея за какво ми говори.

- За момчето от снощи! - каза раздразнено тя.

В началото не можах да се сетя за какво момче става въпрос, но после ми просветна. Сянката... Даниел... О, Боже мой! Как е възможно да забравям толкова бързо?!?!?!

- О!  Ами, какво искаш да знаеш? Така и така ме събуди, поне ми помогни като ми задаваш лесни въпроси. - промърморих аз.

- Добре. - съгласи се тя. - От къде да започна...? А, да! Кой е той и от къде се познавате?

Изсумтях.

- Казва се Даниел. Бяхме гаджета за кратко миналото лято, докато бях при баба и дядо. Имам предвид тези от страна на майка ми. - поясних аз, защото по погледа й си личеше, че мисли за не когото трябва.

- Ууу! Гаджета! И защо се разделихте?

- Заради разтоянието. - изстрелях аз.

Ками кимна.

- Добра причина.

На вратата се почука.

- Влез! - извиках аз и вътре се намъканаха Клери, Тами и Сара.

- Как си, Кат? - попита Сара.

- По-добре от вчера. - истина си беше. Чувствах се по-добре.

Момичетата седнаха на леглото ми и започнаха да ми разказват какво станало в столовата вчера, след като Кийт ме поля с шейка.

- След като ти излезе, Кийт се развилня и изпочупи всички чинии на неговата маса. Беше бесен! - осведоми ме Тами. - Не го бях виждала такъв. След обяда отидох да го питам защо постъпи така с теб, а той каза, че в яростта си те е сбъркал с Аманда от неговия клас. Тя цял ден го дразнела и го опипвала и той си помислил, че ти си нея.

- Това не обяснява самодоволната му усмивка след постъпката му! - ядосах се аз. Как така ще ме бърка с оная самовлюбена кифла!

- Нали ти казах! - продължи Тами раздразнено. - Бил е ядосан и яростта го е заслепила. Когато разбрал, че си ти се почувствал отвратително. Не му се сърди.

Как да не му се сърдя! Заради него трябва да лежа по цял ден!

- Ще си помисля. - изплюх накрая аз.

На вратата пак се почука. Този път беше Даниел.

Усмихнах се. Той беше единственият невинен в тази ситуация.

- Как се чувстваш? - попита той, както винаги учтиво, стараещ се да не ме нарани. За разлика от други хора....

- Много по-добре! - казах аз, а после се обърнах към приятелите си. - Бихте ли ни оставили насаме?

След като всички се изнизаха с мърморене, аз погледнах Дани. Той седна на ръба на леглото и каза:

- Радвам се, че те видях в коридора. - той погледна ръцете си. - Аз...ъмм...такова...усетих нещо...

Погледнах го въпросително.

- Аз, май още изпитвам чувства към теб, Кат. - каза той.

Онемях. Аз...не знам дали имам чувства, но ме свари неподготвена!

Когато не отговорих той се наведе. Бе толкова близо до мен... Само сантиметър делеше устните ни. Можех да усетя дъха му по лицето си.

Двамата не спирахме да се гледаме в очите.

Остана само милиметър... О, Боже мой!

В следващия миг в стаята връхлетя някой. Даниел се отдръпна от мен и отново можех да дишам нормално.

Погледнах към вратата и видях Кийт. Той седеше там, а очите му шареха от мен върху него и обратно.

Засрамих се.

Идеше ми да потъна в дън земя.

- Не е тожа, което си мислиш! - казах отбранително аз. Защо ми пукаше какво си мисли?!

- А, какво е тогава? Защото ми изглежда, че щяхте... да се целунете!- каза разпалено Кийт, като изплю последните думи.

- Даниел, може ли да ни оставиш?

Дани ни огледа, после кимна и се изправи. Щом излезе от стаята, Кийт не обели нито дума. Просто седна на края на леглото ми и....