30 глава

1.6K 153 9
                                    

Събудих се рано сутринта. Слънцето тъкмо изгряваше. Въпреки гледката, аз не чувствах пейзажа красив. Напротив, изглеждаше грозен, непълен, самотен, глупав... Можех да изреждам епитети, описващи настроението ми, но какъв бе смисълът?!

Станах и влязох в банята. Нямах желание за нищо. Погледнах се в огледалото и, честно казано, не ми пукаше колко подпухнало бе лицето ми или, че имах черни кръгове под очите. Измих лицето си веднъж и се върнах в стаята.

Нещо бе различно. До вратата стоеше куфар. Същият като този, с който дойдох в Созопол. Отворих го...

Да, всичко вътре бе мое. Но как? Кой ги е донесъл? И как е влязъл? Май заключих... Или не съм? Миговете от вчера вечерта са ми мътни.

Няма значение!

Извадих една синя тениска и къси, дънкови панталонки. Облякох се и слязох долу.

Все още никой не беше станал. Масата не беше готова и аз се лутах безцелно из дневната. Погледнах часовника на стената срещу дивана и осъзнах, че докато всички се събудят има поне още час. Затова се качих горе и реших всичко толкова бързо, че дори не го обмислих.

Взех куфарът си и излязох от стаята. Имах късмет, че помнех от къде минахме, за да излезем с Картър от този "затвор".

Свеж въздух ме лъхна и аз се съвзех. Колкото се може по-бързо се заизкачвах по уличката, водеща до главния площад. Хотелът ни беше близо до него и знаех как да се оправя от там до гарата.

***

Купих си билет за влака в осем и отидох до павильона за вестници и си избрах три списания.

Седнах в чакалнята. Реших да погледна телефона си. Сега, когато можех да се свържа с оператора, получавах съобщения нон-стоп.

6 от Клери, 4 от Ками, 7 от Сам и 1 от Кийт. Наистина ли? Толкова ли му пука за мен?!

Съобщението гласеше:

Кат, ако не се обадиш до 24 часа, ще го приема като край!

Да си гледа работата! Че и сърдити лица ще ми пише! Пък и условия ще поставя! Кръгъл идиот!!!!

Няма да му се обадя! Ако го е грижа за мен сам ще ме потърси.

Влакът пристигна.

***

Седмица по-късно:

Не бях говорила с никого от приятелите си откакто се върнах в София. Телефонът ми бе изключен, заради постоянните съобщения, които ми оставяха. Мама каза да поговоря с тях и най-вече с Кийт, но аз няма да го направя!

Омраза от пръв погледTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang