Омраза от пръв поглед

9 глава

Настанихме се в хотела. Аз и приятелките ми бяхме в двустаен апартамент. Иво, Кийт, Марк и Влади бях в този срещу нашия.

Беше 17:38 затова навън вече беше тъмно.

Заведоха ни да вечеряме и с момичетата си направихме пижамено парти. Гледахме някакви испански сериали по телевизията и се хилехме като напушени.

Не бяхме разбрали кога е минало времето. Погледнах часовника на телефона си. Беше 1:30! Как е възможно!

Отправих се към банята и тъкмо обличах горнището на пижамата си, когато някой заблъска по вратата. Още не бях успяла да си обуя долнището.

Излязох и не се изненадах да видя Марк на вратата.

- Какво искаш? - попитах заядливо. - Не е ли малко късничко?

- Имаме проблем, Кат. - каза задъхано той.

- Говори, тогава! - кимнах в знак да продължи.

- Ъмм... напихме Кийт и ъммммм... той седи на ръба на балкона и ... - спря.

- И какво?! Извиках аз изплашена от това, което може да последва.

- Заплашва, че ще скочи, ако ти не отидеш при него. - прошепна Марк.

Обух ботушите си светкавично и се затичах към стаята на момчетата.

Влязох през вратата. Всички се бяха събрали на балкона и увещаваха Кийт да слезе от там. Бяхме на четвъртия етаж все пак! Не е като да си на първия. И да паднеш, нямаше да имаш големи поражения. Но тук...

- Хайде де, Кийт! - чух гласа на Иво. - Не го прави! Просто слез при нас!

Тогава ме видяха.

Пристъпих напред и отидох до парапета, там, където седеше Кийт. Седнах до него като се стараех да нв гледам на долу. Имах страх от височини.

- Оставете ни. - казах на момчетата, а после се обърнах към него.

- Искал си да ме видиш.

Говорех меко и спокойно.

- Аз... да. - каза Кийт с дрезгав глас.- Ще те питам нещо и искам да ми отговориш честно.

- Добре.

- Защо не ме харесваш?

Знаех, че това ще бъде въпросът и се усмихнах.

- Кой е казал, че не те харесвам! - повдигнах вежди. - Просто не съм влюбена в теб. Но с удоволствие бих била твоя най-добра приятелка. Ако искаш, де.

Кийт ме гледаше с изненадан поглед. После се усмихна и погледна на долу. Аз също се подведох и направих същото. При гледката на твърдия цимент под нас се разтреперах и отместих поглед. Кийт забеляза това и веднага се усети.

- О, Боже! Кат! Страх те е от високо!

Кимнах едва забележимо.

- Тогава защо дойде тук и дори седна на ръба? - попита с недоумение Кийт.

- Аз... предполагам, че бях по-изплашена от това да не паднеш... - едва продумах аз. Истината беше, че нямаше да си го простя, ако заради тъпия си страх той изгуби живота си. Но никога нямаше да му го призная. Погледнах го. Погледът му беше трезвен. Явно след като е разбрал на какво ме е подложил е изтрезнял.

Усмихнах се.

- Не искам да ставам нахална, но ... какво ще кажеш да се отдалечим от ръба, а?

- Да! - изправи се той. - Разбира се!

Скочи на земята и ми подаде ръка. Усмихнах се и я поех.

Стъпих на земята, а краката ми трепереха. Подхлъзнах се на една локва вода ( поне се надявам да е било вода), а Кийт ме хвана. Погледнах го. И той ме гледаше. Поседяхме така няколко секунди, после му благодарих  и влязохме вътре.

Момчетата го прегръщаха, а аз стоях на страна и гледах. След миг Кийт дойде при мен и каза:

- Ъмм...може ли да остана в твоята стая докато умът ми се проясни?

Усмихнах се и веднага приех.

Влязохме в апартамента и момичетата ме глеадаха странно, но не казваха нищо. Заведох го в общата ми стая с Клери. Тя нямаше нищо против да отиде да спи при другите. Докато излизаше се хилеле като идиот.

Леганхме си. Аз на дясното легло, той на лявото и веднага заспахме.