Омраза от пръв поглед

18 глава

Щом пристигнахме в София, Кийт и Клери ми помогнаха да се завлека до една пейка в близкия парк. Клери носеше и моя, и нейния багаж, а Кийт ме придържаше.

Отпуснах се тежко на пейката и изпъшках от болка. Преди да ни натъпчат в буса, ми дадоха болкоуспокоително, но действието му бе отминало много отдавна. Но мъглата в главата ми нямаше намерение да си ходи. Светът около мен сякаш се въртеше и се чувствах като на някое влакче на ужасите.

-      Добре ли си? – попита Клери, след което изпусна дълбока въздишка. Не се учудвам, носеше повече от 4 кг. багаж!

-      По-добре съм. – излъгах аз.

-      Ще те изпратя. – каза Кийт.

-      Не е нужно. – усмихнах се изморено аз.

-      Но ще го направя! – каза непоколебимо той. – Но първо си почини.

Кимнах и се загледах в децата, които се въртяха в кръг, защото играеха на „Балонът се надува”. Само да ги гледам и ми се струваше, че ще повърна.

-      Хайде да вървим.- казах аз, като отместих поглед.

-      Добре, аз обаче ще ви оставям, защото нашите ме чакат. – съобщи Клери.

-      Ок, чао. – помахах ѝ.

-      Чао. – каза Кийт.

Поседяхме в мълчание. После тръгнахме към подлеза. След няколко минути спряхме, за да си почина. До мен имаше табела със знак на McDonalds, а знаете как отдолу пише I’mlovin’ it. До него беше допълнено „ when you’re naked”. Засмях се. Кийт се обърна към мен и щом проследи погледа ми също се усмихна и добави:

-      Аз особено обичам, когато си по бикини. – мазна усмивка се появи по лицето му.

Усетих, че се изчервявам, затова побързах да тръгнем.

Домът ми не бе далеч от парка и стигнахме бързо. Пред вратата Кийт ме погледна в очите с такава сериозност, че помислих, че ще ми предлага брак!

-      Кат – започна той. – чудех се … какви чувства изпитваш към … ъм… мен?

Погледнах го на свой ред и се изчервих. Май беше време да си призная.

-      Няма да те лъжа. Изпитвам симпатии към теб, Кийт. И усещам искрите, които прехвърчат помежду ни. Знам, че го отричах толкова упорито, но може би, бе защото ме беше страх от това, което изпитвам и мислех, че така чувствата ще изчезнат… Харесвам те, Кийт.

Кийт ококори очи, а после се ухили като идиот.

-      Знаех си! Знаех си! – изкрещя той и ме вдигна във въздуха, а аз изохках едва чуто. Той се усети и ме пусна внимателно. – И аз те харесвам, Кат. Но съм сигурен, че го знаеш. Така де, след като прочете дневника ми…

Усмивката ми се стопи.

-      Ти си знаел?!

-      Естествено! Едното ъгълче беше прегънато! – аз повдигнах вежда. – Добре де!! Видях как го връщаш обратно под седалката.

-      Ах, ти! – викнах аз и въпреки болката в крака и замъгления си поглед се хвърлих върху Кийт и разроших косата му. При това мое действие той залитна и падна на тревата пред входната врата на входа ми. А аз лежах върху него.

В първия момент само се гледахме неловко, но после се разсмяхме гръмогласно. Лежахме така още секунда преди Кийт да постави длани върху лицето ми и да ме целуне. Този път целувката не бе кратка и повърхностна, ако мога така да я нарека, а нежна и в същото време жадна. Изпивахме устните си и  в един момент езикът му се озова в устата ми. Аз му отвърнах. Всичко бе като магия, но нали всяко нещо си има край, та и на това му дойде.

Изправихме се и той ми помогна да се кача до втория етаж, където бе апартамента ми. У нас нямаше никой, затова поканих Кийт.

-      Е, какво ти се прави? – попита ме той, изтягайки се на дивана като котка. От това движение бялата му тениска се надигна и оголи добре оформения му корем. До сега не бях обръщала внимание на плочките му, но сега нямаше как да мина без това. Затаих дъх, а Кийт разбра на къде гледам и се усмихна самодоволно.- Затвори си устата, слънчо. Лигите ти потекоха!

Изчервих се и пуснах телевизора.

-      Искаш ли да гледаме филм? – смених темата аз.

-      Да.

-      Кой?

-      Ти кажи.

Въздъхнах.

-      Добре. Какво ще кажеш за „Червената шапчица”? Не анимацията, а игралният филм от 2009.

-      Съгласен съм.

Пуснах филма и някъде след десетата минута Кийт каза:

-      А на бас, че вълкът е тоя дето си е харесала!

-      Добре, на бас за 5 лева! – казах аз, като добре знаех, кой е вълка. И определено не беше Питър, гаджето на Червената шапчица.

-      Ок.

До края на филма седяхме в тишина, очакващи с нетърпение вълкът да се разкрие.

Когато това стана и се разбра, че вълкът е бащата на Червената шапчица, аз подадох отворената си шепа пред лицето на Кийт. Той ме изгледа ядосано и бръкна в предния си джоб, слагайки грубо 5 лева в ръката ми.

-      Знаела си, нали?- попита той ядно.

-      Дап. Никога не залагай срещу мен.