3 глава

2.9K 210 3
                                    

- Какво, по дяволите, правите тук? - попитах аз. - И кой ви пусна?

Иво изглеждаше притеснен, докато Кийт и Клери се смееха и танцуваха разни странни танци.

- О, хайде! Сигурен съм, че знаеш, че майка ти ни пусна. - информира ме Кийт.

- Не, не знаех, но благодаря, че каза! - отвърнах заяядливо аз. Още дори не се бях облякла! А имах уроци за учене и задачи за решаване!

- Не се вкисвай, де! - подвикна Клери. - Хайде, Кат! Да излезем. Ще се поразтъпчем, ще изядем по някой сладолед...

- Сладолед, в средата на декември!? А, не! Махайте се! На секундата! - изкрешях. Вече не можех да ги търпя!

Иво се стресна и леко подскочи, но другите инати дори не мигнаха! 

Половин час ги увещавах да се разкарат, ама те неееее!!!!!!!! Накрая просто се отказах и поне успях да ги изкарам от стаята, за да се облека като им казах, че ще изляза с тях. Лицата им веднага светнаха и отидоха да чакат в хола.

Аз отворих гардероба като първо въздъхнах шумно. Избрах си черния панталон, който висеше до една бяла риза на сиви точки и снежно бял половер. Облякох се със скоростта на светлината и си изсуших косата. Сресах се и отворих вратата. 

Кийт извика:

- Ухааааааааааааа!

Аз само лекичко се усмихнах, но после се върнах в реалността и се сетих, че го мразя.

                                                                                  * * *

- От половин час седим в този парк, няма ли да правим нещо друго?- щях да добавя "освен да ме зяпате", но реших, че ще е твурде грубо. А това, което казах си е истина. От половин час седяхме на една ръбеста пейка, чиято половин дъска липсваше и беше много неудобно. На всичкото отгоре Клери ме остави, когато видя гаджето си и отиде при него. За жалост тя бе единствената поддържяща някакъв разговор, а сега като я няма е доста тихо.

Край, повече не издържам!

Изправих се, а Кийт, който се беше облегнал на мен падна в скута на Иво. Идеше ми да се засмея или да направя снимка, но телефонът ми нямаше батерия, а и моментът свърши бързо, защото Иво отблъсна главата на Кийт с думите:

- Ставай от мен, идиот с ... 

- Уоу! Стой! Не го казвай! - извиках аз. - Не искам са го чувам!

- Твой проблем. - каза той и повдигна рамене.

- Вижте какво, момчета... - започнах аз. - Ако няма да правим нищо, което си заслужава вниманието ми, аз ще тръгвам. Имам много за учене.

Видях умаителното изражение на лицето на Кийт и бях на път да се извиня за думите си, защото всички знаят, че аз не издържам на такива неща, но сега ме подтикна омраразата към него. И просто се обърнах. 

Вървях по алеята, която само аз познавах, когато някой ме събори в храстите.

Омраза от пръв погледHikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin