2 глава

3.2K 229 2
                                    

Днес беше събота. Реших да се излежавам до късно. 

Около 11:30 обаче, вече нямах шанс за това, защото телефона ми звънна. Непознат номер. Може да е някой от онези дето правят измамите по телефона. Въпреки това вдигнах.

-Ало?- казах сънено аз.

- Хей, Птичо! Как си? - гръмна момчешки глас в ухото ми.

- Кой се обажда? - попитах и вече записвах номера, за да мога да го дам н полицията, а по-натам те си знаят работата.

- Малко ме обиждаш като не си спомняш! Та вчера седяхме заедно цял ден!

Мозъкът ми заработи на пълни обороти и чак сега разбрах чий е гласът.

- О, Боже... Ти!!!!!!!!! - извиках аз. Проклетият нахалник (Кийт, ако още не сте разбрали, но се съмнявам) как ми е взел номера! - От къде ми имаш номера?!

- О, ами, твоята страхотна приятелка, Клери, ми го даде когато учтиво я помолих. - измърка Кийт

- Тя какво?!?!?!?!?!?!?!?! 

- Виж сега... Обаждам се, за да те питам дали искаш да излезем? - каза мерзавецът с подмазвачески тон.

- Да изляза с теб, на среща!!! Да бе да! - изсмях се аз и затворих. 

Веднага набрах Клери и щом я чух да казва "Ало" се разкрещях:

- Кей, какво си направила!? Защо ми раздаваш номерата ей така?!

-Не беше ей така! - възпротиви се тя. - Взех му добри пари!

- Как...во...? - май не бях чула добре. И на нея ѝ затворих и влязох в банята.

След час излязох и позняйте кой ме чакаше в стаята ми... Кийт, Иво и естествено, Клери!

Омраза от пръв погледOù les histoires vivent. Découvrez maintenant