21 глава

1.8K 157 6
                                    

-         Хей, Кийт! Спри! – откъснах се от устните му. – Трябва да спрем.

-         Защо? – попита тъжно той.

-         Защото ни няма твърде дълго, а знаеш какъв е Марк. Веднага ще реши, че сме правили…

-         Ако се опасяваш, че ще лъжем, по-добре наистина да вземем да го направим.

Ахнах потресена и ударих Кийт в гърдите.

-         Да  бе! Я стига! – извиках аз.

-         Добре, добре! – вдигна ръце той. – Успокой се, слънчо.

-         Хайде. – издърпах го от банята и се върнахме в стаята на Майк. Заварихме го да прави челна стойка, а Ками го придържаше.

Усмихнах се и се приближих. Марк гледаше часовника си и след миг каза:

-         Стоп!

Майк падна по гръб без предупреждение и събори Ками, която нямаше време да се дръпне. Ками лежеше на пода, Майк беше върху нея.

Всички избухнахме в смях. Майк се изправи и подаде ръка на Ками. Тя я пое със зачервено лице.

След малко Марк се прозя, след него и Кийт, Марк и Ками. Само аз не се прозях, въпреки че трябваше да вложа цялата си воля да не го направя.

-         Я, на някой май му се доспа! – казах аз на шега.

-         Май има нещо такова! – ухили се Марк.

-         Да лягаме тогава. – каза Майк.

Домакинът ни постла няколко одеяла и като джентълмен позволи на Ками да спи в леглото му, при условие, че и той спи до нея. В началото тя се възпротиви, но аз, Марк и Кийт си заплюхме трите одеяла на земята и тя нямаше друг избор.

От друга страна аз също бях до някъде прецакана. Кийт легна до мен. Сигурно се питате : „ Че защо да си прецакана? Готино момче лежи до теб!”. И да, от една страна е хубаво, да не кажа приятно, но се чувствам неловко тялото ми да се опира в неговото, било то, през завивките.

Загасиха лампите и аз се обърнах с гръб към Кийт. Странното бе, че той не се опита да ме докосне, просто заспа. Аз също се унесох.

     *   *   *

     Събудих се от светлината, която влизаше през една дупка в      завесите и падаше върху очите ми. Не можех да помръдна. Осъзнах, че бях прегърната от Кийт. Лежах върху гърдите му, а краката ни бяха сплетени в сложен възел. Въпреки, че разумът ми крещеше да се дръпна, сърцето и тялото ми не слушаше. Останах така около пет минути стискайки очи в опит да заспя, но не се получаваше.

Изведнъж Кийт се размърда. Отвори сънените си очи, погледна ме и после ме целуна по носа. Усмихна се. Аз също.

Станахме и се измъкнахме без да будим другите. Оставихме им бележка в случай, че се притеснят.

Излязохме от апартамента и тръгнахме към  парка. Там седнахме на една пейка прегърнати. Не ми пукаше, че хората ни зяпат. Не ми пукаше за нищо. Оставих чувствата да ме изпълнят. Вече бях сигурна в тях. Аз го обичах. Знаех го. Чувствах го.

Той ме изпрати до дома ми.

-         Не искам да те пускам, но трябва да се прибирам. – каза той вплел пръсти в моите.

-         И аз не искам.

-         Чао. – каза тихо той, поднасяйки ръката ми към устните си.

-         Чао – прошепнах аз.

Кийт се обърна и започна да се отдалечава, а аз извиках:

-         Кийт! Чакай! Искам да ти кажа нещо!

-         Да? – обърна се към мен със светнали очи.

-         Обичам те. – прошепнах аз.

На лицето му изгря усмивка.

-         Знаех си! – каза и с две гигантски крачки се озова пред мен. Прегърна ме и прошепна в ухото ми – И аз те обичам, слънчо!

После ме пусна и си тръгна.

Качих се на бегом до апартамента ми, влязох в стаята си, като внимавах да не събудя нашите и се хвърлих на леглото. Усмихвах се като идиот. Бузите ми бяха почервенели.

Взех една книга от личната си библиотека и зачетох. Неусетно съм  заспала…

Омраза от пръв погледDonde viven las historias. Descúbrelo ahora