Изведнъж чух някой да скача по стълбите. Погледнах натам и видях Юнги. Още някоя откачалка, като Криси, която да скача по стълбите като заек.
Какво им става на тези хора днешно време? Това нормално ли е?
- Готов съм и съжалявам ако майка ми ти е досаждала!- каза Юнги, а майка му стана от дивана и си свали чехлата.
- Ще видиш ти кой досажда!- каза тя и тръгна да го гони с чехлата, а аз се смеех. Изведнъж Юнги ме хвана за ръката и започнахме да тичаме към вратата.
Излезнахме отвън и майката на Юнги започна да му се кара от вратата.
- Благодаря Ви за всичко, беше ми много приятно!- извиках аз, а жената ми се усмихна и ми помага, след което продължи да вика на Юнги, а той вече беше до вратата на двора.
Излезнахме от тях и започнахме да се смеем като луди. Толкова забавно никога не ми е било.
- Майка ти не ми досаждаше!- казах аз и Юнги се засмя.
- Знам...Тя не е такава, но исках да се пошегувам с нея, а тя започна да ме налага с чехлата!- каза той и отново се засмяхме.
- Уцели ли те?- попитах аз през смях.
- Малко!- каза той и започна да си разтрива задника, а аз започнах да се смея още по-силно.
След време се успокоихме и сега си приказвахме. Вървяхме си и реших да видя колко е станал часа, защото трябваше да се скрием, за да изненадаме рожденика.
Погледнах си телефона и видях, че е 17:32.
- Трябва да побързаме!- казах аз и с Юнги забързахме крачката. След около 15 минути стигнахме да къщата на Джимин и влезнахме вътре.
Оставихме си нещата в хола до един от диваните и излезнахме отзад на двора, като започнахме да се крием кой където може.
Започнахме да чакаме и не след дълго чухме как вратата се отваря. Джънгкук започна да вика Джимин, но той се беше скрил до Миа и Намджун.
Изведнъж започнахме да чуваме стъпки насам и когато вратата се отвори всички извикахме.
- ИЗНЕНАДА!- Джънгкук остана шокиран, а всички започнаха да се смеят. Прегръщаха го и му честитяват рожденния ден.
Той започна да ни пита защо е трябвало да правим такова нещо, а ние му казахме, че рожден ден без парти не може.
