След време започнахме да си приказваме за друго и изведнъж телефона на Юнги звънна. Той вдигна и до колкото разбрах му звъннаха за тонколонката.
След малко Юнги затвори и звънна на някой, каза няколко думи на човека от отсрещната линия и затвори.
- Тонколоната е готова и Лий ще я вземе, но нас двамата ни чака друга работа!- каза Юнги, а аз го погледнах объркано.
- Каква работа?- попитах аз, все още объркана.
- Нали ти казах, че в цялата случка с украсяването и тем подобни, останалите са забравили да вземат торта, за това аз и ти отиваме на едно много интересно пътешествие!- каза Юнги и двамата се засмяхме.
Как може винаги да е толкова весел? Не мога да го разбера на моменти, но пък винаги разсмива останалите.
Станахме от масата и си платихме, след което излезнахме от ресторанта и Юнги започна да върви нанякъде, а аз вървях след него.
- Юнги...къде отиваме?- попитах аз, а той се обърна към мен и се засмя. Какво му става? Защо се смее?
- Нали ти казах, че отиваме на тайнствено пътешествие?!- каза той.
- Това не ми говори нищо!- казах аз.
- Отиваме до вълшебната сладкарница в центъра, за да вземем вълшебна торта за вълшебния и дразнещ рожденик!- обясни Юнги, а аз избухнах в смях, след което и той започна да се смее.
- Нямам си и на идея как ги измисляш тези, но си много забавен!- казах аз през смях, а той ми благодари и продължихме да вървим.
Не след дълго вървяне стигнахме до "вълшебната" сладкарница и влезнахме вътре. Започнах да разглеждам тортите във витрините, а всички изглеждаха много вкусни.
Не знаех как ще изберем.
- Хареса ли ти някоя?- попита ме Юнги, а аз поклатих бързо глава в знак на отрицание.
- Харесаха ми всичките! Всички изглеждат много вкусни и тук мирише превъзходно!- казах аз, а Юнги се засмя.
- Каква торта да вземем?- попитах аз, а Юнги повдигна рамене.
- Добре, нека направим така! Нашият вълшебен и дразнещ рожденик какво харесва?- попитах аз и с Юнги се засмяхме.
- Ммм...шоколад, ванилия....А да и банани!- каза Юнги.
- Нищо чудно, че с Криси са заедно!- казах аз, а Юнги ме погледна объркано.
