~Skip time~
Всички се бяхме събрали долу и си говорехме. Т/И ми каза, че е по-добре и че няма смисъл да стоя при нея. Колкото и да ми се искаше да остана, нямаше как, защото после трябваше да обяснявам на Т/И защо искам да остана.
Слезнах долу и седнах при останалите и сега просто си говорехме. Зачудих се дали да ида и да видя какво прави Т/И, но и не исках да я притеснявам.
Седях и се чудех, но накрая реших, че ще ида да я видя. Станах от дивана и казах, че ще се кача до стаята си, след което се запътих към стълбите.
Започнах да се изкачвам бавно нагоре, след което тръгнах по коридора и влезнах в стаята си.
Т/И все още спеше, а аз отидох до нея и седнах на леглото. Изведнъж тя се размърда и отвори очи, като ме погледна.
- Добре ли си?- попитах аз и тя кимна.
- Ако искаш си почини още.- продължих аз, а тя поклати глава отново.
- Не, вече съм добре. Искам да слезна при останалите.-каза тя и се надигна от леглото.
- Сигурна ли си?- попитах аз, но тя вече беше права и вървеше към вратата.
- Чакай ще ти помогна!- казах аз и станах от леглото, като я хванах за раменете и започнахме да вървим към останалите.
- Колко е часа?- попита ме Т/И.
- Към 19:00 мисля.- отговорих аз, но не бях сигурен.
Трябваше да поговоря с Т/И, но докато е болна не исках да се напряга.
Не след дълго стигнахме при останалите и те започнаха да разпитват Т/И как е. Тя отговаряше на въпросите им, а те й предлагаха някакви неща за пиене и ядене.
Т/И каза, че иска само чай и Миа отиде да й направи, а останалите започнахме да си приказваме.
Т/И не се включваше много в разговорите, защото кашляше и подсмърчаше. Какво можех да направя, за да се почувства по-добре?
Изведнъж Джин и Техьонг започнаха да разказват вицове и така смениха атмосферата.
На всички им стана забавно и започнахме да се смеем, но след време ни омръзнаха и вицовете и сега се чудехме какво да правим. Не ни се гледаха и филми, защото днес изгледахме доста.
- Аз отивам в стаята си.- каза Т/И и стана от дивана, а аз станах след нея и й помогнах да се качи в стаята си.
