Изведнъж Юнги спря на място и всички го поглеждаха объркано.
- Знам едно мястото, където правят много хубави шейкове!- каза той, а всички започнах да викат и да се радват.
Започнахме да вървим натам където ни кажеше Юнги. Отново бяхме на групички и си приказвахме, докато изведнъж Юнги не започна да върви до мен.
- Как си?- попита ме той.
- Добре, ти?- отвърнах аз.
- Изглеждаш изморена, явно не обичаш да ставаш рано!- каза той и се засмяхме.
- Всъщност да! Криси ме събуди в 7:30, След което изведнъж й хрумна да идем да тичаме и сега ми се спи много.- обясних аз, а той отново се засмя.
- Явно искаш да станеш баскетболист?!- казах аз, а той кимна.
- Да, това е мечтата ми от малък, а сега се опитвам да я осъществя. Уча в (име на училище) и тази година ми е последна. Ако имам добри оценки ще ми дадат стипендия и ще ме препоръчат.- обясни той.
Явно е планирал бъдещето си, а аз дори не знам какво ще правя след като се прибера.
- И аз уча в това училище...е по-скоро се преместих и тази година ми е първа, но също съм 12 клас, като теб!- казах аз.
- Наистина ли?- попита той учудено, а аз кимнах.
- Май си планирал всичко...за напред...- казах аз и се засмях неловко.
- Всъщност да, но резултатите ми са много слаби и може да не ми отпуснат стипендия и да не ме препоръчат за някой университет, в който ще мога да играя баскетбол.- обясни той.
- Тази година е важна.- казах аз.
- Да, заради изпитите и всичко...-каза той.
Толкова ми беше приятно да си говорим, че не съм разбрала кога сме стигнали до мястото, където правят шейковете.
- Тук има всичко!- каза Юнги.
- Момичета, избирайте си! Както казахме днес ние черпим!- каза Намджун.
Настанихме се на една маса и започнахме да разглеждаме каталозите. Имаше толкова разнообрази неща и всичко изглеждаше вкусно.
Седях и разгледах каталога поне 4 пъти, но не знаех какво да си избера.
- Препоръчвам ти млечен шейк и бургер.- каза ми Юнги тихо. Беше точно до рамото ми и ми гледаше към каталога, а аз извъртях леко главата си, за да погледна към него.
