~Понеделник~
Днес Юнги има тест по математика и се надявам да го изкара. Все пак през цялата седмица учехме и той се справяше много добре.
- Готов ли си?- попитах аз, а Юнги ме погледна. В момента вървяхме заедно към класната стая. Останалите се разпръснаха из училището и сега бяхме само двамата.
Имам чувството, че аз се притеснявам повече от него, но и нормално, защото ако не успее на теста, това значи, че сме се трудили цяла седмица напразно.
- Готов съм!- каза той уверено. Как може да е толкова спокоен? Явно е сигурен, че ще успее, но дано.
Тъкмо пристигнахме пред стаята и аз спрях на място.
- Не се притеснявай!- казах аз и се усмихнах на Юнги. Той тъкмо щеше да каже нещо, когато усетихме нечие присъствие зад себе си.
- Тук ли смятате да стоите, гълъбчета?- попита ни господина с усмивка. Явно днес е в добро настроение.
- Но ние не сме заедно...- казах аз и господина се засмя. Какво ли му се върти в главата?
- Хайде влизайте, че звънеца би!- каза господина и ние влезнахме. Аз си седнах на мястото, а Юнги седна на първия чин сам и господина му даде един тест.
Аз започнах да си приказваме тихо с останалите от класа и докато се усетя часа беше свършил.
Всички излезнаха от стаята, а след тях и аз се запътих към вратата.
- Т/И!- извика ме някой и се обърнах. Юнги седеше до бюрото на господина и ми правеше знак да ида към него.
- Кажи.- казах аз.
- Ела да разберем резултата.- каза той, а аз кимнах. Седнах на чина пред бюрото и започнах да чакам господина да провери теста.
Изглеждаше доволен на моменти, а на други не. Не разбирах нищо от физиономиите му.
Започна да кима с глава и да вдига вежди. Какво ли значат тези физиономии.
Мина малко време и господина си вдигна главата от теста, след което започна да гледа към мен и Юнги.
- Справил си се!- каза господина, а Юнги започна да вика и да се радва, докато се усетя бях е прегръдките му и едвам дишах, а той ми благодареше.
- Не се радвайте толкова, г-н Мин! Все пак не са минали изпитите.- каза господина, а Юнги го уверяваше, че ще ги вземе.
