▪︎13▪︎

204 13 4
                                    


~Skip time~

Часа беше около 19:00, поспах малко и сега си нямам и на идея какво ще правя. Исках да се разходя, но не исках да съм сама.

След дълго размишляваме станах и си взех якето, като излезнах от вкъщи и започнах да вървя надолу по улицата.

Духаше лек вятър, но за сметка на това пък беше студен. Вече се беше стъмнило и атмосферата беше приятна.

Чувах хората от къщите и апартаментите...смееха се, други се караха, а трети просто си говореха.
Какво по-приятно от това?

Вървях из улиците и се лутах наоколо, не исках да се отдалечавам много от вкъщи, но уви явно съм се заплеснала. Бях почти до стадиона и виждах баскетболното игрище в далечината.

Няколко лампи осветяваха игрището, а в него имаше момче, което играеше с една топка. Дали не е Юнги? Нищо чудно ако е той все пак него не го свърта на едно място.

Приближих се малко и вече бях убедена, че е той. Седнах до едно дърво не много далеч от игрището и започнах да го наблюдавам.

Той нямаше как да ме види, защото навсякъде около мен беше тъмно.
След време Юнги седна на земята и просто седеше така, загледан в далечината. След време той стана, взе топката и нещата си, като пое по пътя към вкъщи. Погледнах към часа на телефона си, вече е 22:31.

Кога минаха 3 часа?

Станах от мястото си и започнах бавно да вървя към вкъщи, но по пътя видях едно малко котенце и спрях, за да си поиграя с него.

Взех го и отидох на тротоара, като започнах да го галя, а то мъркаше. Огледах се, за да видя други котенца, или поне майка му, но нямаше и следа.

Изведнъж се показа една жена през прозореца на първия етаж и ми се усмихна.

- Ако ти харесва го вземи, защото ако остане тук...със сигурност кучетата ще го разкъсат!- каза ми жената.

- Но...нямали си стопанин?- попитах аз.

- Няма си...момче е...ако решиш да го вземеш.- каза жената и ми се усмихна топло, след което се прибра и затвори прозореца.

Зачудих се дали да взема котенцето. Няма да е лошо някой да ми прави компания, а и така няма да ми е скучно.

Взех котенцето и продължих да вървя към вкъщи. По пътя видях една аптека и влезнах вътре. Взех пудра и всичко необходимо за котенцето.

The Basketball Player //MYGHikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin