~На следващия ден~
Събудих се от някакъв тропот, огледах се и видях, че и момичетата са се събудили. Спогледахме се и станахме бързо от леглото.
Отворихме бавно вратата на стаята и се срещнахме с момичетата от отсрещната стая. Започнахме да се гледаме и да си правим знаци, след което започнахме да вървим напред.
Източникът на звука се чуваше все повече и повече, докато не заварихме момчетата да се опитват да правя за ядене.
Джин викаше, а останалите слушаха. Ние се спогледахме и започнахме да се смеем на гледката, която виждахме.
-Само искам да внимавате да не счупите нещо!- предъпреди Миа изведнъж и погледите на момчетата се забиха в нас. Явно не са очаквали, че сме ги чули.
Ние започнахме да се смеем истерично, а момчетата се караха на Джин, че ги е изложил.
- Какво съм аз виновен, че вие сте малоумни?- попита той раздразнено, а момчетата започнаха да въздишат.
- Какво правите?- попита Дияна, за да избегне спора, който предстоеше да се случи.
- Взехме неща от магазина и щяхме да ги сготвим, но помощниците ми успяха да свършат задачата с магазина и продуктите, останалото е жив зян.- оплака се Джин, а ние се засмяхме.
- Ние ще ви помогнем!- казах аз и всички момичета тръгнаха към момчетата. Аз застанах до Юнги и започнах да му показвам как и какво трябва да направи, а той само кимаше в началото, а после започна да ме наблюдава.
Беше ми малко неудобно от това, което прави, но ако го питам защо ме зяпа... Ще е прекалено грубо.
- Добре ли си?- попитах аз. Щях да го питам по заобиколен начин.
- Аз...да, просто изглеждаш много красива в профил.- каза Юнги, а аз го погледнах стъписано. Той да не би да каза, че съм красива?
- Не че отпред не изглеждаш красива, не исках да прозвучи така.-започна да се обяснява Юнги, като се почеса зад врата.
- Благодаря!- казах аз, за да избегна неловката ситуация, но нямаше как да стане. Сега ми беше прекалено неловко.
Седяхме и режехме, или поне аз режех, а Юнги ту наблюдаваше това, което вършех, ту мен.
- Юнги, защо продължаваш да ме зяпаш така?- попитах аз без да се замисля, а той се опули. Това не трябваше да го казвам, но се изплъзна от устата ми.
