~Събота~
Г.Т Юнги
Днес е мача ни по баскетбол. Станах рано и се запътих към игрището по баскетбол. Последните дни покрай училището пропуснах няколко тренировки, но сега трябва да си наваксам.
Вече бях пред игрището, влезнах вътре и директно започнах да тренирам. Скачах наляво-надясно и вкарвах кошове, но заради едно нещо не можех да се съсредоточа напълно и това беше Т/И.
Тя не излиза от главата ми. Как е възможно това? Аз наистина съм влюбен в нея, а от една страна това не е никак добре, защото знам до къде ще стигнат нещата, ако ме приемат в някой университет.
Ще ми се наложи да замина и ще трябва да я оставя, а това не е добре, защото ще е тъжно да имаме връзка от разстояние и така ще я нараня. Трябва някак да я избия от главата си, но не мога.
Имаме толкова общи неща и свикнах да я виждам всеки ден, да си говоря с нея. Всичко е някак различно, когато ме заедно...
След като потренирах около 2 часа, или поне се опитах, седнах на земята, за да си почина. Часа беше около 8:00, а мача беше в 17:30. След това може би щяхме да хапнем някъде, всички заедно.
Излегнах се на игрището и затворих очи за момент. Бях се изморил, но нямах време за почивка, все пак трябва да дам най-доброто от себе си.
Изведнъж чух силни смехове. Отворих очи и се изправих в седнало положение, след което видях, че в игрището влизат момчетата.
Отново бяха в добро настроение, а това беше добре.
- О, някой е дошъл рано!- каза Джънгкук и всички се засмяха.
- Да, тези дни не ми остава много време да тренирам.- казах аз и всички се спогледаха усмихнато.
- Защо не забираш и Т/И да тренират заедно, хем така ще имаш време и за нея и за тренировките.- каза Техьонг, а аз станах и започнах да го гоня из игрището.
- Ах, ти малък хлапак!- виках аз зад него, а всички се смееха.
- Защо се обиждаш, все пак това е истината!- каза Намджун, след което подгони и него.
Щях да ги убия. Идиоти!
- Стига сте се гонели, чака ни мач. Юнги, трябва да се представиш добре, нали и Т/И ще идва?!- каза Джин и всички отново се засмях.
- Джин, и ти ли?- попитах аз раздразнено, а той не каза нищо от смях. Не след дълго всички се успокоиха и започнахме да играем.
