Изведнъж видях Юнги да наднича в телефона ми, обърнах се към него, а той не забеляза, че го гледам.
- Псс!- казах аз, а той се стресна. Аз започнах да се смея тихо, а той не гледаше лошо.
- Не е смешно, изплаши ме!- каза той.
- Ти не знаеш ли, че не е прилично да се наднича така?!- казах аз. Нямах проблем, че наднича, но ми стана забавно и исках да се пошегувам малко с него.
- Съжалявам, но телефона ми няма батерия и се изключи, а на мен ми е скучно!- каза той, а на мен ми стана гадно за това, което казах.
Юнги започна да гледа към краката си, а аз седнах по-близо до него и го побутнах с лакътя си. Казах му, че имам игри за двама на телефона, а той ме попита с кого играя.
Аз му казах, че естествено, че с Криси. Сега като се замисля ние сме като малки деца. Играем игри и постоянно се смеем за глупости.
Нищо чудно, че ни мислят за странни, но ние не обръщахме внимание.
С Юнги започнахме да играем, докато изведнъж и моя телефон не се изключи. С Юнги се спогледахме, след което започнахме да се смеем, а останалите ни гледаха объркано.
- Хайде да си разказвате страшни истории!- предложи Намджун.
- Да, друго не можа да измислиш!- каза му Джин саркастично, а ние се засмяхме.
- Хайде де, какво ще правим иначе? Почти никой няма батерия, няма ток, навън е студено и вали, а все още на никой не му се спи.- каза Намджун.
Всъщност той беше прав за абсолютно всичко. Нито можехме да си заредим телефоните, нито да излезнем навън, от какво остава да си легнем толкова рано.
Накрая всички се съгласихме и седнахме на земята. Тъй като играхме на принципа кой предложи-той заложи, Намджун започна да се чуди какво ще разказва.
- Сетих се!- каза изведнъж Намджун.
- Някъде из уличките на модерните японски градове срещате красива жена с хирургическа маска на лицето. Гледката не ви изненадва, защото много хора в Япония носят маски, когато са настинали.- започна Намджун.
- Тя ви спира и ви пита „Красива ли съм?“, ако отговорите с „не“, то тя ще извади оргомни ножици и ще ви убие с тях, ако пък кажете „да“ тя ще свали маската, за да разкрие обезобразеното си лице и ще зададе въпроса си отново. Отрицателен отговор от ваша страна отново би означавал смърт, а положителен – разпорване на устата ви от ухо до ухо.- продължи той.
