Станах от дивана и си направих чаша кафе, след което седнах на дивана отново и пуснах телевизора. Разгледах каналите и попаднах на някакъв филм, оставих го и започнах да гледам, докато изведнъж телефона ми не звънна.
Взех го от масичката и видях, че ми звъни Юнги, после погледнах към часа, беше 15:10, а той ме е чакал долу да му отворя.
Оставих всичко и се затърчах надолу по стълбите. След малко бях долу и отворих вратата.
- Съжалявам...Не съм разбрала кога е минало времето. - казах аз, а Юнги само ми се усмихна.
Влезнахме вътре и започнахме да се изкачваме по стълбите, докато не стигнахме етажа, на който живеех.
Влезнахме в апартамента и казах на Юнги да се настани на дивана.
Той седна, а аз му донесох чаша вода и направо започнах да му обяснявам уроците.Не казвах нищо друго извън рамките на нещата, които трябваше да научи. Не го питах как е, какво прави и още такива, а той само ме гледаше и кимаше.
Дали разбираше нещо?
- Обясни ми тази задача.- казах аз и посочих една от задачите, които обяснявах преди малко.
Юнги започна да обяснява задачата, имаше малко пропуски и грешки, но не беше толкова зле.
Продължих да обяснявам, а той да ме слуша.Не след дълго бях обяснила всичко и му дадох няколко задачи за решаване. Той започна да ги решава, а аз взех телефона си и започнах да разглеждам социалните мрежи, докато чаках Юнги да приключи.
В стаята беше тишина и единственото, което чувах беше химикала по белите листи.
- Съжалявам...- продума изведнъж Юнги, нарушавайки тишината в стаята.
- За какво съжаляваш?- попитах аз объркано.
- Че винаги когато ми предложеше помощ я отказвах и се държах грубо с теб...- започна той.
- Просто...никога не съм бил добър в училище, а ми се налагаше, за да успея да постигна това, което искам и да покажа на баща ми, че мога да се справя...- продължи той.
Не казах нищо...просто кимнах. Дали трябваше да кажа нещо?
Юнги продължи да решава, а аз уж си гледах телефона, но всъщност мислите ми бяха другаде.
След време Юнги каза, че е готов, а аз взех тетрадката и започнах да проверявам задачите.