The Basketball Player //MYG

▪︎7▪︎

- Да седнем ето там!- каза Юнги, като се понече да посочи пейката, но не можа, защото торбите тежаха.

- Добре.- казах аз и започнахме да вървим бавно към пейката.

- Поне е на сянка.- казах аз и се засмяхме.

- Така е.-отвърна Юнги. След малко бяхме до пейката, оставихме всички торби на земята и седнахме на пейката, като се облегнахме назад.

- Ох, почивка!- каза Юнги и се засмяхме.

- Не стига, че е топло, ами и торбите тежат.- оплаках се аз.

- Знаеш ли...мисля, че ще е най-добре да звънна на шофьора, за да ни забере.- каза Юнги.

- Не, недей...няма смисъл, ще се справим.- казах аз, защото ми беше неудобно.

- Хайде де, не ми се върви!- оплака се Юнги. Сега какво да правя? И да искам и да не искам ще ми се наложи да се съглася.

- Добре!- примириха се аз, а Юнги се зарадва и извади телефона си от джоба на дънките си. Звънна на някой, след което отново седна.

- И...значи имаш шофьор?- попитах аз.

- Да, нали ти казах, че и закусвалнята е наша, но не съм казал на никой, освен на теб! Баща ми има пари, но аз не искам да се хваля с това.- каза Юнги.

Харесва ми характера му. Не го интересуват парите и такива неща, иска да е...като останалите.

- Шофьора трябва да дойде след малко.- каза Юнги.

- А, ето го!- каза той и се изправи, а аз се изправих след него. Пред нас спря един черен ван и от там излезна един мъж, беше нисък и слаб и беше облечен с черен костюм.

- Здравейте, г-н Мин!- шофьора поздрави Юнги.

- Здравейте, госпожице!- поздрави ме и мен.

- Здравей!- казах аз.

- Т/И, това е шофьора ми, казва се Лий.- предстви го Юнги.

- Лий, това е Т/И.- Юнги предстви мен.

- Приятно ми е да се запознаем!- каза г-н Лий.

- На мен също.- отвърнах аз. Лий Започна да слага всички чанти във вана, а ние влезнахме вътре и го изчакахме. Автомобила изглеждаше много добре.

Имаше тиха музика за фон и ухаеше много приятно. Изведнъж в вана влезна и г-н Лий.

- Къде трябва да Ви закарам?- попита г-н Лий, а Юнги ме погледна.