~Skip time~
Вървях с Юнги към апартамента ми. Днес той ми предложи да се съберем веднага след училище, за да му помогна, а тази идея се харесваше и на мен, защото така след това щях дa легна да спя.
С Юнги вървяхме по пътя и си приказвахме, времето не беше много приятно, защото изведнъж застудя и започна да духа силен вятър.
Това значеше само, че ще вали, а аз обичам да спя,когато навън вали. Толкова е приятно да спиш, докато слушаш тропота на капките дъжд по стъклото.
- Т/И!- мислите ми бяха прекъснати от Юнги,който ме дърпаше и махаше с ръка пред лицето ми.
- Какво?- попитах аз объркано.
- Подминахме кооперацията!- каза той,а аз се огледах. Как може да се разсея толкова?!
- Извинявай, просто се замислих за нещо.- казах аз и се върнах обратно, като отключих вратата на входа и тръгнахме нагоре по стълбите.
- Къде се замечта?- попита ме Юнги.
- За времето...мислех си колко е хубаво да спиш, докато капките дъжд се разбиват по прозореца.- обясних аз и Юнги ми се усмихна.
- Защо де усмихваш така?- попитах аз объркано.
- Нищо...просто си много мил и добър човек и си прекрасна компания.- каза Юнги, а аз се зачервих.
- Благодаря...- отвърнах аз.
- Ще започваме ли?- попита ме Юнги, а аз кимнах с глава. Седнахме на дивана и отворихме тетрадките и учебниците.
Честно казано Юнги се справяше доста добре, само не разбирах защо в училище не се справя.
Когато сме двамата и му обяснявам, той разбира всичко и решава задачите, не всички са верни, но все пак решава.
Започнах да му обяснявам, а той ме слушаше внимателно и кимаше с глава. Отвреме навреме ми задаваше някои въпроси по задачите и му обяснявах подробно, за да може да разбере.
Изведнъж Пухчо се появи е стаята и Юнги се усмихна широко. Той стана от мястото си и все котето, като започна да го гали.
- Твое ли е?- попита ме той без да отделя поглед от котката.
- Да, но беше на ветеринар известно време, защото беше болно.- отвърнах аз и Юнги погледна тъжно.
- Не съм виждал котето до сега.- отвърна той.
- Да, защото го заведох на лекар няколко дни преди да започнем да учим заедно.- обясних аз.
