Нашата част не беше особено голяма.
Този коридор не беше особено дълъг и свършваше с две врати. Първоначално се поколебах дали трябва да ги отваряме, но все пак затова бяхме там. Аш ме увери, че е съгласна чрез кимване и хванах дръжката на първата врата.
Вече не знам какво очаквах да видя, но все още нещата си бяха доста нормални. Въпреки че не очаквах спалня точно тук.
Стаята беше доста малка, боядисана цялата в бяло. Стените бяха почти голи, от едната страна висeше голям кръст, а на другата имаше картина, подобна на тази в коридора. Имаше легло с бели завивки и малък гардероб, както и бюро, но нищо повече.
-Съжалявам човека, който живее тук. -Аш започна, оглеждайки стаята внимателно. -Толкова е... Празно.
-Дали някой наистина я ползва? Все пак е в църквата.. -Започнах аз, но веднага млъкнах.
Може би ми се причуваше, но някаква врата се затвори. Не, със сигурност го чух, защото и Ашли погледна към отворената врата на стаята.
Стъпките отекваха из празните коридори, ставащи по-силни и по-силни. Не знаехме дали който и да беше щеше да влезе тук, но не искахме и да разбираме.
-Там! -Аш прошепна и посочи с пръст към малкия гардероб.
Отворих го бързо и с изненада открих, че е почти празен. Поне мястото беше достатъчно, за да успеем да се поберем навреме и да затворим вратата на гардероба.
Изругах, когато се сетих, че оставихме вратата на стаята отворена.
Някой със сигурност влезе в стаята. Процепът на вратата на гардероба беше твърде тесен, за да мога да видя кой е, но поне малък лъч светлина влизаше, защото вътре беше пълен мрак. Поне изглеждаше, че човекът не подозираше, че сме вътре.
Нервно погледнах към Ашли, която не беше чак толкова далеч от мен. Стомахът ми се преобърна изведнъж, когато осъзнах колко близо всъщност лицето и беше до моето, въпреки че имаше една протеза разстояние.
Изглежда тя можеше да чете мисли. Ръцете и бавно се повдигнаха и стигнаха до връзките на протезата отзад на главата ми, където бяха и бутоните за отключването и. Дъхът ми изведнъж секна.
Досега единствено Лари беше виждал лицето ми, и то по случайност, но изглежда тя имаше желанието да го види.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Sally Face (На Български)
Ficção Adolescente-Обещавам че след първите 7 глави става интересно:> Сал е просто едно нормално петнадесет годишно момче с тъмно минало и неясно бъдеще. С неговата дълга, синя коса на опашки, черен лак за нокти и най-важното, с неговата протеза, той трудно намира пр...
