Sally Face (На Български)

Нови приятели

Слязох отново на четвъртия етаж, опитвайки се да не мисля за случилото се. Тогава видях жена с тъмно син костюм и дълга кестенява коса, чистеща пода. Защо да не се запозная с нея

-Хей. - поздравих я, но тя ме погледна изплашено
Ех, не е първият човек.
-О боже! Съжалявам, леко ме стресна! Хей.. Ти трябва да си един от новите момчета, които се нанесоха в стая 402! Нямах шанса да дойда и да кажа здрасти.
-Мхм, само аз и баща ми сме. Името ми е Сал.
Тя ме погледна отново, но този път с усмивка
-Удоволствие е да се запозная с теб, Сал. Аз съм Лиза. Аз се грижа за това място, така че ако имаш да питаш нещо, на разположение съм!
-Това място обладано ли е?- знаех, че това което видях беше реално, не си представях нищо. Тя се усмихна дори по широко
-Сал, скъпи, тук съм от много дълго време и никога не съм виждала никакви духове или гоблини.

Гоблини? Аха, тя си мисли, че се шегувам. Но на нейно място бих направил същото, ако петнадесет годишно странно момче ме пита това. Така че продължих нататък.
-Има ли нещо интересно за правене тук?- попитах
Тя се замисли за момент.
-Знаеш ли какво? Имам син на около твоите години. Мисля, че ще станете добри приятели! Той е надолу по стълбите в апартамента ни.
-Разбира се, ще отида да му кажа здрасти.- все пак имах нужда от приятели
-Идеално! Името му е Лари, би трябвало да е в мазето. Кажи му, че те пратих долу.- и тя ми даде картата за отваряне на вратата.
-Яко, благодаря.- отговорих и тръгнах надолу с асансьора към мазето. Дано станем приятели.

* * *

В мазето имаше автомат за храна, перални със сгънати трети върху тях, рафтове с безброй неща и кутия, на която да големи букви пишеше "ИЗГУБЕНО И НАМЕРЕНО". Миришеше на препарати за чистене и се чуваше странно бръмчене. Поне тук беше светло.

След като разгледах тръгнах към вратата и я отворих. Вътре беше почти както нашият апартамент, но с повече предмети. Имаше две стаи, на едната пишеше "Лиза" А на другата с червени букви "МАХАЙ СЕ". Предположих, че е неговата. Почуках леко притеснено.
-Да?- Някой от другата страна попита. Може би Лари.
-Хей ъм, Лари? Майка ти ми каза да ти кажа здрасти. Аз точно се преместих в стая 402.
Почаках няколко секунди за отговор
-Ох, хей. Влез, вратата е отворена.

Отворих я леко. Стаята му беше интересна, по стените имаше множество плакати на някакви рок банди. Имаше и много картини също, предположих, че са негови, защото имаше доста художествени принадлежности. Явно че харесваше метъл. Погледнах и към него. Да, определено обичаше метъл. С дългата си коса той изглеждаше дори леко плашещо! Но аз нямах проблеми с това. Усмихнах му се.
-Уоу, яка маска
Усмивката ми бавно изчезна и лицето ми потъна в тъмнина. Ама разбира се, че това ще му направи впечатление първо.
-Това е протеза.
-Ох, съжалявам човек.- той погледна на страни с леко  неудобство като постави ръката на тила си.
-Всичко е наред, свикнал съм и на по-лошо.. Така че се радвам, че ти харесва.
-Значи.. Ти нямаш лице или нещо такова? Какво се случи?- Твърде много въпроси.. Погледнах надолу леко раздразнен
-Предпочитам да говорим за друго.
Разбира се, че имах лице. Просто след случая в Ню Джърси всички предпочитат до нося протезата. Дори и аз.
-Окей, сменям темата. Аз съм Лари. Живея тук с майка ми.
-Аз съм Сал, приятелите ме наричат Сали Фейс. Преместих се тук, в Нокфейл с баща ми.- започнах аз
-Сали фейс?- той ме прекъсна. Трябваше да му отговоря
-Предполагам, че никога не съм имал истински приятели. Хората започнаха да ме наричат така и когато казах, че не ми харесва, те започнаха да го използват срещу мен.

Той не погледна с страхопочитание и се усмихна леко
-Ти си сложен, не е ли така? Доста си странен. Харесваш ми, мисля че ще бъдем добри приятели

Усмихнах се отново, нямаш идея от колко дълго чаках да чуя това. Погледнах към тениската му. Светло кафява с две букви SF (СФ)
-Харесва ми тениската ти.- казах му и той я погледна
-Благодаря! То означава.. Сали фейс? Хаха. Всъщност е за една метъл банда, Sanitys fall. Знаеш ли ги?
Поклатих глава.
-А не, това ще трябва да се промени. Чуй тази песен

* * *

Времето бързо мина и преди да разбера вече беше 10 . Бях твърде зает с новият ми приятел. Той разбира от музика! И също е невероятен художник! Нямаше да е зле да ме научи, единственото, което мога да рисувам са стикмени. Той ми обеща да ми дава уроци, което е страхотно. Беше ми разказал за убийството, случило се преди няколко дни в тази сграда. Каза ми, че докато е поправял тоалетната на една жена е видял през процепа на вратата как някой и прерязва гърлото. Никой не знае кой е, но той има подозрения. Не знам дали мога да му вярвам, познавам го само от ден, а и изглежда леко недоспал. Все пак решихме да проверим утре. Както и да е, трябваше да се връщам вече.

Баща ми не беше вкъщи. Не трябваше да очаквам нищо различно, винаги е зает с работа. Нахраних Гизмо, моята котка, и си легнах. Махнах протезата и най-накрая можех пак да дишам нормално. С нея е много трудно. Навън вече беше спряло да вали и беше спокойно, тъмните облаци си личаха на още по-тъмното небе. Гледката от прозореца ми беше доста красива, имаше и малка горичка наблизо. Радвам се, че не взехме някой апартамент в претъпканата част от града. Отворих прозореца и вдишах от чистият въздух. Ново начало, значи. Засега наистина ми харесваше.