Sally Face (На Български)

Избор

Двама мъже, от глава до пети скрити в тъмна роба, се приближиха до мястото, където чуха звукът, без да бързат особено. Само на единия се виждаха тъмните пръсти, които държаха голям фенер.

-Чу ли?- той се обърна към другия.

Той кимна, едва недоловимо и отговори със страховит дълбок глас.
-Мисля, че някой е решил да се присъедини.

От другата страна на стената, скрити зад ъгъла на началото на един от по-тесните тунели, тримата държаха ръцете си на устата, в случай, че щяха да издадат някакъв звук. И тримата дори не смееха да мигнат или да вдишат и единствено слушаха разговора.

-Дали да уведомим вожда? Той ще знае как да накажем неканените.

С периферията на окото ми видях как Аш потрепва след думите му и случайно изпусна една от по-малките части на протезата, която все още държеше. Тримата погледнахме към нея в тих ужас.

Нямаше начин в пълната тишина мъжете да не ни бяха чули. Така беше, но все пак се надявах да не са. Отне време преди да чуя гласовете им отново.

-Посвещаването ще започне скоро, нямаме време за това. Който и да е, знам, че ще дойде сам.

-Несъмнено ще търсят своя приятел.

Бяха наясно, че ги чувахме. Дадоха ни информация, заради която да ги последваме. Стъпките се върнаха и скоро изчезнаха заедно със светлината от фенера, оставяйки ни в почти пълен мрак.

Въпреки че знаеха къде сме, изчакахме малко преди да проговорим.

-Тук ще се случи нещо. Усещам, че няма да е добро.- Ашли прошепна, а аз можех само да си представям за какво ставаше въпрос.

-Да не би да говориха за Тод? Как знаеха, че сме ние тези, които се криеха? Наистина не ми харесва това.- Лари се хвана за главата и погледна надолу в тревога.

-Не знам. Нямам представа какво се случва повече.- Аш призна. -Но трябва да проверим дали казват истината.

-Какво?- Лари отново я погледна. -Да не се шегуваш? Отдалеч си личи, че е скам, може да заловят и нас, ако вече не го правят по някакъв магически начин.

И тримата бяхме наясно с това, но какъв избор имахме? Да се върнем обратно през вратата, която те така любезно оставиха отключена въпреки всичко, и да забравим за Тод завинаги или да опитаме да го намерим в единственото място, на което бяхме сигурни, че може да бъде?

Сигурен бях че отговорът беше ясен, но при тези обстоятелства беше все пак труден избор, пораждаш страх в нас. Може би вече си представят неща, но тъмни сенки ни заобикаляха и изчезваха, когато поглеждах директно натам. Още една причина да искам да съм далеч от тук.

Ашли изглеждаше почти победена.
-Аз.. Знам. Но ако той все още е жив, искам да го спасим. Сал, какво мислиш да сторим?

Най-малко исках техните погледи върху мен сега. Несъзнателно поставих ръцете на главата си, която свалих, скривайки лицето ми колкото можех. Тишината, която настана, не ми помагаше особено, но изведнъж някой се изправи. Погледнах леко нагоре, за да видя Ашли, стояща над мен и държаща нещо в ръката си.

Тя клекна близо до мен, досещайки ме за онзи път в гардероба в стаята в църквата. Сега по-добре виждах червения плат в ръката и.

-Обикновено нося шалът със себе си. Ще ти помогна да го увиеш.

Позволих и да го направи и накрая единствената част от лицето ми, която остана открита беше едното ми око. Не беше особено удобно и можеше да падне лесно, но и бях благодарен.

-Стегнах го колкото мога, дано това ме извини поне малко.

-Ашли, не си виновна за нищо.- усмихнах и се леко, и тя се усмихна също.

Сега на въпросът от по-рано. Не знаех в какво се забъркваме, не знаех колко опасни могат да бъдат и знаех колко глупаво всичко.

-Аз.. Не съм сигурен. Може да е опасно и не искам да ви поставям в опасност.

Лари поклати глава.
-Не ти ни въвличаш в това, Сал. Не обвинявай себе си.

-Въпреки това, не знам колко хубаво би било да вкараме някой друг тук долу, защото не знаем кои са част от всичко това и кои не са. -продължих да разсъждавам. -Ако Тод е някъде там и някак успеем да го измъкнем, то ние не знаем какво може да се случи след това. Не знаем дали ще се върнат за някой друг от нас.

Не знаеха как да отговорят, затова мълчаха. Мразех се, защото знаех, че казвам истината. Не исках да е истината.

Трябваше ми време да помисля, а такова несъмнено нямах. Казваха, че нещо скоро ще започне. Не бях сигурен дали исках да знам какво е, но споменаха Тод.

-Каквото и да се случи..- Лари започна, гледайки напред, сякаш видял дух. -аз съм с вас. Каквото и да решиш, Сал.

Ашли кимна, а аз стиснах очи. Това беше огромна грешка от самото начало, но реших да с правя на герой.

-Ще отида. Сигурни ли сте, че искате да дойдете?

Те кимнаха със сигурност в очите им. Усещах, че нещо там ме викаше.