Sally Face (На Български)

Нещастният

-Благодаря ти, че дойде да оправиш тоалетната.- госпожа Сандерсън ми се усмихна топло. -Тя е ето там.
-За нищо, ще я оправя за нула време.- отговорих и и тръгнах към нея.
Не беше никак лесно, като се има предвид, че за първи път оправям каквото и да е, но някак се справих накрая. Тя наистина говореше истината, като каза, че е запушена. След като приключих се опитах да отворя вратата, за да си тръгна, но нещо ме спря.

Можех да видя през процепа сянка, държаща нещо остро.. Може би нож. Всичко, което можех да видя после беше кръвта по стената. Като излязох вече беше късно и госпожа Сандерсън стоеше неподвижна на пода. Лицето и беше закрито от зелената и коса и роклята и беше раздрана. Излязох от апартамента и започнах да тичам далеч, но колкото повече се отдалечавах, толкова по тъмно ставаше около мен. Накрая всичко, което можеш да видя бяха кървави следи от обувки. Последвах ги плахо и след няколко минути стоях до стола на Чарли, където беше и самият той. Как се озовах на втория етаж?
-Сал, ела по-близо. Има нещо, което искам да ти покажа.- каза той, но гласа му беше някак.. Различен, по-плътен.
Все пак реших да го послушам и се приближих. Той ме гледаше безжизнено и втренчено и не промълви и дума още няколко секунди. Имаше нещо странно в него.. Нещо различно, но не можех да се сетя какво. То беше сякаш очевидно, но нещо ме спираше да го видя.
-Знам какво стори с понитата ми..- прошепна ми той, все още със същия поглед.
Тогава забелязах разликата, той имаше цип, минаващ точно по средата на лицето му. Той бавно започна да се отваря и от там ме пронизаха две огромни червени очи. Земята около мен започна да се тресе.

Отворих очи и забелязах, че съм в стаята ми. Чувах сърцето си как бие силно, сякаш щеше да изскочи всеки момент. Усещах силно главоболие и някак студ. Това беше един от честите ми кошмари, които сънувам. Така е още от както майка ми почина, преди 9 години. Дори и така още не съм свикнал с тях и се будя с писъци почти всяка нощ. Минаха няколко седмици, от както арестуваха Чарли, той повтаряше, че е невинен през цялото време и всичко това е пълна лъжа. Човек, надявам се това да не е било грешка и да не съм вкарал невинен в затвора. Мисля това вече няколко дни, но какво мога да направя?

Отместих кичурите коса от лицето си, или поне това което е останало от него, и погледнах към тавана.
"Никога няма да съм нормален" Помислих си и въздишах.
Утре щях да видя Лари отново, може би мога да му кажа, досега не съм говорил с него затова. С него се сближихме много за тези дни и знам, че би ме разбрал. Той е най-добрия приятел, който съм имал.