Sally Face (На Български)

Freaks like you

Мамка му! -извиках, когато влязох в сградата на училището, осъзнавайки, че бях мокър до кости.

Вярно е, че си бях взел чадъра, но поради силната буря, която се вихреше в този момент така и не успях да се опазя сух. Кичурите ми бяха потъмнели и се бяха сплескали, а на сивото ми яке ясно си личаха мокрите петна.

Навън беше много мрачно, сякаш слънцето беше исгаснало завинаги..

-Салио, взел си си душ?- Нейл се усмихна. -.. С дрехи?

-Хаха, Нейл

-Просто се шегувам, опитвам се да намеря позитивнот в тази мрачна сутрин, обърни това нацупено лице в усмивка и ще видиш, че слънцето ще изгрее над теб- той посочи към своята

Типично за Нейл, намира най-хубавото в най-лошото. За глава на баскетболния отбор той беше много нежен и чувствителен, не помня да съм го виждал тъжен някога.. Е, без онези дни, разбира се

-А има ли причина за твоето щастие?

-Нужно ли е да има, за да се чувствам добре? Огледай се, Сал, не е ли всичко прекрасно? Има толкова щастие по света, само трябва да го откриеш. - той погледна настрани и се усмихна - И като говорим за това..

Тод се приближи до нас, махайки. Нейл даде малка целувка по бузата на приятеля си. Те двамата бяха пълни противоположности, това че бяха различни ги привличаше още повече. Радвах се за тях. Реших да ги оставя насаме и тръгнах към класната стая.

В момента в който влязох забелязах нещо, по скоро някой. Златната му коса изпъкваше в малката сива стая, заедно с пурпурния му суичър. Травис не беше идвал на училище от седмици.

Помня думите на Лари за него, "Той е луд , държи се сякаш е над всички ни само защото баща му е свещеник или нещо такова. Не се навъртай около него, Сал. Усещам че му има нещо на този."

Тръгнах към чина ми бавно, този до неговия. Оставих чантата и якето си, но не издържах и погледнах към него. Раната на окото му не беше задравяла дори малко, напротив, беше дори по-голяма. Пишеше упорито на лист хартия, толкова потънал в мислите си, че не ме забеляза

-Здрасти -казах несигурно

Той стисна листа здраво и го вкара в чантата си, смачквайки го. След това ме погледна

-Здрасти

-Травис, нали? Направи ми впечатление още от първия ден-

Той леко се зачерви, предполагам беше доста срамежлив. Избягваше погледа ми и изглежда търсеше правилните думи

-Ти също

-Да, случвало ми се е и преди. Аз съм Сал, приятелите ми ме наричат Сали Фейс.-

Той не отговори

-Ии.. Харесвам тениската ти.

-Баща ми повтаря, че цвета е твърде момичешки. Но на мен ми харесва

-И аз не получих много хубави погледи след като си вързах косата на опашки. Но това не ми попречи, живота си е мой.

-Ами.. маската?

-Това е.. Малко по-различно, нужно е да я нося. Не ми се говори за това.

Той само кимна, гледайки надолу. Не ми изглеждаше толкова лош, за колкото Лари ме предупреждаваше. Нещо в него ме караше да искам да станем по-близки, не знаех защо. Но едва ли Лари ще бъде много щастлив от този факт..

-Би ли искал да седнеш на нашата маса на обяд? Ако сме повече ще бъде по-забавно.

-Искаш да седна.. С теб?- в глада му се усещаше надежда

-Разбира се, защо не? Моите приятели ще бъдат там също. Знаеш ги, Ашли, Лари, Тод, Чъг, Мейпъл

Той не отговори, но погледа му се помрачи

-Е?- попитах отново

-Не. Не искам да стоя с изроди, като вас. Изчезвай или ще те накарам - в тона му се усещаше омраза и извращение, не мисля, че блъфираше

В този момент звънецът би и всички седнаха по местата си, след което ги последвах.

След този момент Травис ме тормозеше при всеки възможен случай, когато нямаше учители наоколо. С Лари се сбиха няколко пъти, което меко казано не ми харесваше, не разбирах защо той реагира така и дали казах нещо грешно. Безбройните пъти, в които се опитвах да говоря с него никога не сработваха. Не го мразех, имах чувството, че не трябва.

Не разбирах защо след като самия той показваше омразата си към мен винаги усещах очите му по време на часовете