Sally Face (На Български)

Престъплението в стая 403

-Човек, ставаш твърде рано.- каза Лари, когато почуках на вратата му на следващия ден. Косата му беше на опашка и под очите му нямаше черните линии, както обикновено. Явно е било грим. -Събота е, по дяволите.
-Каза да дойда на сутринта и ето ме тук. - сложих ръцете в джобовете си докато го гледах как си оправя косата
-Да, ама не знаех, че ще се покажеш пред вратата ми в шест сутринта!
-Осем и половина е.- изсмях се аз

Той не отговори а просто взе нещо от бюрото след като се оправи ми и ми го подаде
-Уоки Токи?
-Разбира се, как иначе ще ми разкажеш какво се е случило след като влезеш в апартамента му?
-Чакай какво? Няма да вляза взлом!
-Нямах това в предвид. Чарли е самотен, няма да ти откаже. Като влезеш само трябва да намериш нещо подозрително, водещо до теорията ми, че точно той е убиецът и да го донесеш.

Увереността му ме учудваше. Той наистина очакваше от мен да вляза в къщата на някой, който той смята за убиец и да открадна нещо. Не звучи безопасно.

-Не знам дали трябва, защо не оставим това на полицията?
-Те не правят нищо, просто обикалят наоколо и пишат разни неща в тефтерите си, просто е въпрос на време докато кажат, че случаят е неразрешим и не го затворят. Опитах да говоря с тях, но изглежда моята дума не е достатъчна без доказателство. -когато го каза той се намръщи -Затова ние ще вземем! Хайде, Сал, моля те. Не съм казал на никой, дори на майка ми, ама на теб ти вярвам.

Погледнах го задълбочено, сякаш да видя дали наистина казва каквото мисли, но накрая просто се отказах и се съгласих
-И без това няма да мога да спя тази нощ.
-Супер. Първо трябва да влезеш в стая 403, тази на Сандерсън, жертвата. Ще направя фалшиво обаждане и ще успея да разсея полицаите докато ти се промъкнеш. През тялото време ще говорим с уоки токитата.
-Звучи добре, предполагам. И без това исках да погледна в тази стая.
-Сладко, добре, късмет Сали. Кажи ми ако видиш нещо.

Тръгнах нагоре и както той ми обеща пред вратата нямаше никого. Трябваше да скъсам полицейските ленти, за да вляза. Отворих я и силна миризма на гнило ме удари в лицето. Вътре светлината беше по различна и още в хола се виждаше очертано тялото на жертвата и кръв около него. Имаше доста препарати, явно са опитвали да оправят миризмата тук, но тя сякаш се беше пропила в стените. Извадих уоки токито и натиснах копчето.
-Има само боклуци тук.
-Аха, продължавай да търсиш. Трябва да има нещо тук. - чух гласа му от слушалката
Започнах да ходя наоколо
-Има някакви малки фигури на понита.. Изглежда една от тях липсва. Мога да видя.
-ъм... - беше всичко което каза. Не след дълго продължи
-Това е то! Знам как да го хванем! Слез долу бързо!

* * *

Още с влизането той започна
-Госпожа Сандерсън и Чарли обичаха да събират странни играчки. Тя беше получила тази супер рядка, както тя ми разказваше докато поправях тоалетната. Все тая, сигурен съм, че Чарли е завидял и я е убил. Този човек винаги ми е давал тръпки, нещо не е както трябва с него, нали разбираш?
-Еха, това е откачено. Този трябва да бъде хванат, не можем да живеем в сграда с убиец!
-Точно. Затова ще влезеш в апартамента му и ще намериш изгубената играчка.
-Аз влязох в апартамента на госпожа Сандерсън, защо ти не отидеш при него?
-Той не ме харесва особено, след като ме обвини, че съм откраднал от храната му. Можеш ли да повярваш? Както и да е, нашият портиер, господин Адисън, винаги говори от малката вратичка за писмата, нали се сещаш, мил човек е, ама е леко странен. Та ако му кажеш "Чай Адисън, моля и благодаря" Ти дава чаша от неговия известен чай. Аз не го харесвам, ама възрастните го обожават. Дай на Чарли чаша и грабни тази рядка фигурка. Това е всичко.
Лари се приземи силно на креслото до него и постави ръцете си зад главата си.
-Добре, ще го направя

* * *

Държах чашата със странната на миризма топла, зелена течност и почуках на врата номер 204.
-Кой е там? - чу се някакъв пресипнал глас от другата страна на вратата
-Хей, аз съм нов тук и исках да се запозная със съседите.
-Влизай.
Отворих вратата и тя изскърца силно. Стаята, в която се намирах беше малка и първото, което забелязах бяха няколко рафта с наредени играчки, като тези в апартамента на Сандерсън, на едната стена. До тях се намираше някакъв мъж, седнал върху кресло. По тениската му имаше безброй различни петна, а косата му беше дълга и мръсна.
Представих му се.
-Какво ти се е случило с лицето, момче?- той ме погледна объркано -А, досетих се, това е модерното сега, нали? Разбирам.
Той се намести по удобно на скъсаното кресло и продължи:
-Аз съм Чарли, не се забърквай с нещата ми и всичко ще е наред. Както виждаш, аз съм колекционер- той посочи множеството фигури до него -Тези неща са като мое семейство. И ако се закачаш с тях се закачаш със семейството ми, разбра ли?

-Да, господине. Няма да създавам проблеми. - отговорих му, докато разглеждах препълнените рафтове. Забелязах, че на една от фигурите имаше петна от кръв -Дочух, че обичате Чай Адисън.

Чак тогава той видя чашата в ръцете ми и очите му светнаха
-Да, обожавам го! Подай ми го!
Дадох му я и той бързо започна да го пие на големи глътки. След няколко секунди чаят беше изчезнал.
-Ах, толкова е вкусен.. - започна той, но очите започнаха да се затварят бавно и не успя да завърши изречението си. Секунди по-късно вече хъркаше спокойно.
Сложих малко от лекарството на баща ми за сън, той винаги е имал проблеми от стреса. Беше за всеки случай, какво ако ме хване и се случи същото, както и с госпожа Сандерсън?
Взех играчката и бързо изтичах обратно към мазето. Няма да правя такива неща отново.
-Взех го, Лари. Слизам долу. -казах му през уоки токито.
-Знаех, че мога да ти вярвам!