Sally Face (На Български)

Истина

Донякъде усетих как най-вероятно Аш се чувстваше, когато падна по тръбата. Отне ми време да осъзная, че земята под нас се беше срутила и пропаднахме заедно с нея.

Изстенах от болка и опитах да изправя тялото си, което изглеждаше все още не беше напълно счупено. Хванах се за главата и погледнах напред, осъзнавайки, че не бяхме сами.

Виждах обърканото и уплашеното изражение на Травис пред себе си.

-Сал?
Той едва прошепна.

Не можех да го виня, че ме гледаше така. Имаше милиони причини да го прави, като започнем от различния ми вид до пропадането от тавана на стаята без предупреждение. Лари и Ашли не изглеждаха особено различно.

-Какво е всичко това?- Лари започна и погледна към хората. -Каква е целта ви? Къде е Тод?

-Боя се, че няма да получите отговори на въпросите си. -Някой с доста познат глас проговори.

Той стоеше близо до Травис и носеше маска, която караше мозъка ми да пулсира. Жуженето така и не преставаше.

-Знам този глас. -Гласът на Ашли протрепери. -Той.. Той е свещеникът от църквата. Кенет Фелпс.

Мъжът, когото бяхме видели на онази картина. Поне така предполагах, защото не виждах лицето му.

Било е капан от самото начало. Беше повече от очевидно, защо тогава бяхме тук? Нима бяха излъгали и за Тод, то тогава кого имаха предвид? Защо ни искаха тук?

Кръвта ми се вледени, когато осъзнах, че ние бяхме разкрили всичко това, което те искаха да остане тайна. Какво правят хората в такива ситуации по филмите?

Погледнах към Травис отново. Не бях сигурен доколко бе замесен той в това, но не изглеждаше, че му харесваше. Даваше всичко от себе си да не се потресе и да стои мирно, а очите си не помръдна от мен.

-Небойте се от раните си, бяхме сигурни да бдим по пътя ви към залата.- сега вече правеше повече логика, предполагам? -Бихте имали много по-голямо значение за нас, ако бяхте в съзнание.

-Какво ще направите?! Къде сме? -Лари застана геройски пред нас и го погледна със злоба в очите. -Как успяхте да промените пътя?!

-Това, през което сте минали е единствено плод на вашите мисли. Виждате това, което иска да се изправи пред вас. -Зловещият мъж продължи с неясните си глупости, а аз просто исках да избягам.

Изведнъж нещо се стрелна сякаш право през черепа ми и усетих силна болка в главата ми. Отново болеше. Хванах се здраво за главата и стиснах очи, защото усещах че в противен случай главата ми щеше да избухне. Чух притеснения вик на приятелите ми някъде зад мен, но бяха едновременно твърде тихи и твърде шумни, за да разбера.

-А сега.. - той продължи. -Не мисля, че има какво повече да чакаме.

Двама от мъжете с роби тръгнаха към нас, видях как хващат Лари и Ашли здраво и извиха ръцете им назад, за да не могат да направят нищо. Лари се опита да го изрита, но те бяха твърде силни.

Обърнах се към тях и щях да кажа нещо, но нещо друго ме накара да преглътна думите си и да замръзна на място, взирайки се обратно към тези пред мен. Чувах как извеждат останалите, защото писъците им, които сякаш ме принизваха, отекваха по стените все по-слабо.

Кенет бе насочил оръжие, приличащо на пушка към мен. Беше голямо и на него бяха изрисувани неща, които не можех да видя, защото погледа ми бе замъглен.

-Помниш ли го, Сал?

Не можех да откъсна очи. Не можех да се сетя откъде, но то ми беше до болка познато.

-Използвах го и първият път..-Той продължи, след като не получи отговор.

Дъхът ми остана в дробовете, а в същото време с шала около мен усещах, че се задушавам. Цялата стая бе започнала да се върти, а аз едва пазех равновесие на коленете си.

-.. Когато опитах да те убия.

Травис изгледа баща си в ужас и шок. Той досега не бе чувал нищо от това, дори не знаеше, че баща му знае за съществуването на момчето.

-Но този път не е като като онзи. Този път ще успеем да постигнем нашата цел, и то точно в най-подходящото време.

Гледах към пода и не можех да проумея какво се случва. Не можех да гледам към тях.

Той се обърна към сина си и му подаде оръжието, което беше по-тежко, от колкото изглеждаше. Очите на Травис се разшириха.

-След като направиш това, ти ще заемеш моето място. Ти ще си специален, защото започваш по-рано от всички ни. - помогна му да го насочи към целта си. -Сега стреляй. Тогава, когато хвърлиш трупа му долу, ритуалът най-накрая ще бъде завършен.

Момчето трепереше, докато го държеше. Гледаше правo напред към малкото и прркършено същество пред него и не можете да повярва, че това се случваше. Нима това щеше да бъде краят?

Синьото момче бавно вдигне погледа си към него, което сякаш изкара Травис към ръба. Не можеше да разбере какви мисли се въртяха в главата му, а в очите му се четяха какви ли не емоции. Въпреки това той не помръдна от мястото си.

Травис знаеше какво трябва да стори, до болка добре. Пръста му вече трепереше върху спусъка и той стисна зъби. Знаеше, че ако не действаше сега, то никога нямаше да го направи. Тогава затвори очи и натисна здраво. Силен шум раздра непоносимата тишина.