Sally Face (На Български)

Гордост

-Те трябва да се ебават с нас! -Лари изкрещя към новата площ, проправила си път пред нас. -Знаят, че си мислим за най-лошото, със сигурност го правят нарочно!

Отново беше коридор. Дори бих казал същият. Очите ми се разшириха в ужас, а главата ми започна да се върти.

-Има ли как да се въртим в кръг? Да не е илюзия или нещо такова?

Поклатих глава, въпреки че бях сигурен, че тя не ме виждаше. Усещаше се твърде реално. Няма да лъжа ако кажа, че вече няколко пъти изпробват методите за събуждане, в случай, че се бе оказало просто поредният кошмар, но все още стоях на това противно тясно място. Главоболието ми се задълбочаваше.

-Дали да се върнем? Дали има смисъл да продължаваме?

Разбира се, че имаше. Тод беше там. Исках да кажа това, но болката беше твърде силна. Чувах как говореха, но не чувах какво беше. Хванах се за главата и стиснах очи, когато усетих как щеше да избухне.

Вместо това, точно в най-силната му точка, то изчезна. Болката сякаш не се беше появявала в началото. Вместо това, на нейно място се появи тихо жужене.

-Чувате ли това?- прекъснах ги и се заслушах. Със сигурност имаше някакъв звук. -Сякаш идва от..

Долепих ухото си до стената, чувайки го как става по-силно. -От тук.

-Така ли? Е, и какво? Няма как просто да я разбием.- Лари посочи.

Не му отговорих, а започнах да опипвам стената почти слепешком. Тя бе цялата гладка и не успях да намеря нищо като ключалка или лост. Огледах се безнадеждно наококо.

-Наистина имам чувството, че ще умра тук долу. Просто искам да си ходя, толкова много ли искам?- Лари продължи да се оплаква. -Не мога, просто ще..

Изведнъж заглъхна. Аз продължавах да гледам стената с фенера, който изглежда все повече изгасваше, а Лари издаде уплашен стон.

-Къде е коридора?

-Как така?

-Няма го.

Обърнах се и видях, че сега на мястото, от което несъмнено дойдоха наистина имаше стена. Сякаш тя бе тук от самото начало.

Мислех, че почваме да полудяваме. Че просто тъмното си играе игри с нас или имаше някакво рационално обяснение. Но такова не можех да намеря. Единствения изход оставаше все още отворената нова врата. Изглежда друг избор нямаше.