-Обещавам че след първите 7 глави става интересно:>
Сал е просто едно нормално петнадесет годишно момче с тъмно минало и неясно бъдеще. С неговата дълга, синя коса на опашки, черен лак за нокти и най-важното, с неговата протеза, той трудно намира пр...
Сградите, около които минавахме с колата, не бяха като тези в Ню Джърси. Нищо не беше като това в Ню Джърси. Беше мрачно и не изглеждаше гостоприемно. Не познавах нищо и никого тук, но сякаш блоковете бяха все едни и същи. Нямаше много хора навън, поради факта, че в момента се вилнееше буря. По пътя видях групичка от деца на около моите години смеещи се и опитващи се да се скрият от дъжда. Въпреки това беше някак тъжно. Всичко беше.. Различно.
-Развълнуван ли си, приятел?- Баща ми ме погледна от огледалото на колата и ми се усмихна. -Всичко ще е наред отново.
-Разбира се. - Казах аз не толкова въодушевен, все още гледащ капките вода, стичащи се по прозореца. Те сякаш рисуваха картини по стъклото.
Не исках да се местим. Исках да си останем в миналия ни апартамент, но баща ми искаше да забрави какво се случи и да се почувства щастлив отново. Не мисля, че някога бих могъл да забравя.
-Почти сме там. Сигурен съм, че ще харесаш новият ни дом, Сал.- С тези думи той ме изкара от мислите ми. Погледнах го и му се усмихнах. Разбира се, той не можа са го види, заради протезната ми маска. Но той го видя в очите ми, така разбира кога съм щастлив, тъжен или ядосан.
Но аз не показвам емоциите си толкова много.
Десет минути по късно ние бяхме там.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Не изглеждаше особено уютно, но миналият ни апартамент не беше също. За разлика от другите места, които видях, тук поне беше заобиколено със зелена поляна - Адисън Апартаменти.. - казах аз. Това беше написано на табелата пред сградата. Навън все още валеше, затова побързахме да влезем. Беше и доста тъмно
"Прекрасно още от началото." Помислих си аз със сарказъм, но не го казах на глас, не исках да разтроя баща ми, той.. Ние, преживяхме много. Предполагам не трябва да бъда толкова скептично настроен, кой знае, може пък и да бъде забавно. И различно.
