Sally Face (На Български)

Накъде отиваме?

Тази сутрин станах рано.

И с това имам предвид, че почти не заспах. Не беше от стрес заради днешния ден, беше заради нещо, което ме измъчва от години. Никога не съм можел да спра кошмарите си, независимо на колко психолози съм ходил нито един не можа да ми помогне. Беше като част от ежедневието ми сега, но поне по този начин можех да видя майка ми още веднъж. Щеше ми се да не беше същата смразяваща гледка, която така и не успях да преживея.

Доста пъти съм се питал дали има смисъл да продължавам така, почти никой не би забелязал отсъствието ми. Баща ми би бил твърде зает с работа, за да обърне внимание, а може би приятелите ми биха били по-щастливи по този начин.

-Това са глупости.. - прошепнах тихо, докато се опитвах да вържа косата си пред огледалото.

Слънчевите лъчи влизаха през прозореца, обливайки стаята със светлина. Нямаше и спомен от бурята миналата сутрин. Снега по улиците беше замръзнал и почти беше изчезнал, тук в Нокфел зимата не траеше дълго.

Реших днес да си облека суичъра на Nirvana и черните ми дънки, след което слязох долу за закуска.

Баща кимна към мен и се усмихна с нотна тъга, изписана по лицето му, както почти всеки път.

-Съжалявам, че не съм имал време за теб напоследък. Знаеш че-

-Да, татко. Имаш работа.

-Може би ще успея да взема почивка скоро, какво ще кажеш?

-Което те прави по-щастлив - свих рамене, сядайки на масата

Той не отговори за известно време и отпи от чашата си с кафе. Гледаше през прозореца когато продължи.

-Как са гофретите?

Баща ми никога не е бил добър в готвенето, но пак оценявах факта, че се опитваше. Усмихнах се, въпреки че не го виждаше.

-Добре са, благодаря. Трябва да тръгвам

-Ох вярно, имаше планове с приятелите си. Помня времето, когато бях същия като теб

Усмихнах му се отново и след като бях готов му махнах за довиждане и тръгнах към парка Hide, който беше на 15 минути от тук. Може би беше добра идея да тръгнем заедно, но уникалният ми мозък не се сети за това. Докато ходех по тротоара духаше лек вятър, в този момент ми се щеше да се бях облякъл по-топло и да не вярвам на греещото слънце.