Сал гледаше как краката му вървят, по команда която той дори не помнеше да е давал. Малко по малко той бе започнал да се съвзема, осъзнавайки нещо.
Той се отказа. Беше готов да бъде застрелян, да остави приятелите си, без да се бори. Какво го бе прихванало, той не знаеше. Само знаеше, че нещо в тази пушка не беше наред. Не заради външния й вид или заради начина, по който стреляше, имаше нещо в нея, което караше кръвта му да се скове. Той поклати глава, поглеждайки към Травис.
-Продължавай в същата скорост ако искаш да умреш! -Той изкрещя, но в същото време и опита да шепне. Да, определено беше Травис.
Сал не беше особено добър по физическо, но даде всичко от себе си да тича по-бързо. Русото момче вече беше идвало тук долу, баща му го бе оставил сам първият път, казвайки му да не се връща, докато не научи коридорите. Не беше сякаш той можеше да намери пътя обратно, но добре, както иска.
Сега поне се намери плюс в това. Той уверено зави по един от пътищата, по тесен от другите. Мина покрай странна дупка в стената, оформила се най-вероятно от пукнатина, и спря. Мина бавно през нея, следван от другото момче.
Беше малко помещение, на което врата беше заключена от другата страна. Значеше ли това, че бяха в безопасност?
Не, със сигурност не. Нямаше начин да не ги открият. Травис беше започнал да премисля всичко, хващайки се здраво са косата си й свличайки се надолу по стената. Беше мъртъв, напълно мъртъв. Баща му щеше да го убие и хвърли заедно с останалите в дупката.
-Ти.. Знаеше ли за всичко това? . - Сал попита с треперещ глас, все пак стоейки далеч от човекът, който го беше спасил. -Изглежда, че си бил част от самото начало..
-Не! Нищо подобно!- той се опита да се отбрани. -Може би знаех какво има долу. Но не знаех защо, досега. Дори не знаех, че те познава. Откъде се познавате?
-Аз.. Не знам. Не мога да си спомня.- Сал опита да се съсредоточи, но умът му бе превзет от вече болезнения звук на постоянното жужене. От къде идваше това, да не би нещо да се случваше? -Защо баща ти иска да ни убие?
-Да ходи по дяволите, ако знаех. Вярно, че винаги е бил по-студен и строг, но.. Не съм мислел, че може да е убиец.- той преглътна трудно. -И това място? Нима той води култ? От.. Колко време е така?
Тревогата и объркването, а и може би болката на Травис накара Сал да се успокои поне малко и да повярва, че е възможно да е на негова страна. Той бавно се приближи, все пак стоейки на щрек. -Травис, те взеха приятелите ми.. Трябва да ги намерим.
YOU ARE READING
Sally Face (На Български)
Teen Fiction-Обещавам че след първите 7 глави става интересно:> Сал е просто едно нормално петнадесет годишно момче с тъмно минало и неясно бъдеще. С неговата дълга, синя коса на опашки, черен лак за нокти и най-важното, с неговата протеза, той трудно намира пр...