🌺1🌺

125 6 7
                                    

Ким Намджун е едно обикновено момче.

Кестенява коса, тъмнокафяви очи и пухкави устни.

Само че това което го отличава от повечето на неговата възраст, бяха родителите му.

Изкарваше високи оценки, влезе в Сеулския университет.

Всичко беше перфектно.

Заради учението си се спаси, бягайки в Сеул.

Добре, но сега имаше почивка.. Коледна ваканция..

Това означаваше да бъде със семейството си в Илсан..

•°•

Намджун отвори очи сънено, разтривайки ги.

Главата го болеше.

Много.

Изправи се бавно и стана от леглото си преди отново да заспи.

Влезе в банята, за да свърши сутрешната си рутина.

Изкъпа се, изми зъбите си и уви кърпа около кръста си.

Влезе в стаята си и започна да си избира дрехи.

Накрая просто си сложи черни скъсани дънки и бяла тениска.

Колкото и да се мотаеше горе, се наложи да слезе.

Майка му го гледаше ядосано.

-Какво има, майко? - попита отегчен

-Как какво има?! 10 часа е! Така ли съм те учила! Един мъж трябва да става рано! Ти мъж ли си или какво?! Цяло разочарование!

Метна чинията с половин палачинка в нея.

Баща му влезе в кухнята при сина си и въздъхна.

-Не разбирам как те приеха в такъв университет, заслужаваш да живееш на улицата! Безполезен си!

Ами да, това бяха родителите му. Не бяха горди. Ни най - малко.

За тях, той бе разочарование. Едно. Голямо. Нищо.

Изяде половината палачинка, измивайки чинията, отново качвайки се.

Тормоза за късно ставане беше вече от седмица.

Трябва просто да изчака до края. Трябва да изчака до завършването на първата година.

Планираше да замине. Но къде?

Най - логично бе в Америка.

Малко остана..

Още няколко месеца..

Хей, това е нова история! Първата ми колаборация! Първата ми история с омма, а именно koreisko_dete. Надявам се историята да ви хареса ❦

𝘍𝘳𝘰𝘮 𝘳𝘰𝘰𝘮𝘮𝘢𝘵𝘦𝘴 𝘵𝘰 𝘭𝘰𝘷𝘦𝘳𝘴 >𝘕𝘢𝘮𝘫𝘪𝘯<Where stories live. Discover now