𝘍𝘳𝘰𝘮 𝘳𝘰𝘰𝘮𝘮𝘢𝘵𝘦𝘴 𝘵𝘰 𝘭𝘰𝘷𝘦𝘳𝘴 >𝘕𝘢𝘮𝘫𝘪𝘯<

🌼14🌼

Джин побегна към дома си облян в сълзи.

Метна се в обятията на първия човек който видя.

Джулия

-Джинии, какво има? - попита галейки главата му.

-Н-нам..

-Какво за него?

-Т-той.. Живее в Деси..

-МОЛЯ?! КАКВО?!

Джулия беше шокирана.

Не можеше да живее с нея! Не биваше!

-Джин! Трябва по възможно най-бързия начин да го приберем у дома!

Той наклони глава неразбиращо

-Ако стои при нея, може да започне да се дрогира! А това не е добре!

Джин се опули

-Да тръгваме!

Джулия навлече един суитшърт с качулка и излязоха.

Пътуваха към дома й, колкото се може по - бързо.

Вече на вратата натиснаха звънеца и зачакаха.

Не се отвори.

Отново позвъняха.

Без отговор

Вече звъняха на пожар

Принудиха се да отворят

-Аа, реши да отвориш шибаната врата! - викна Джулия бясна

-Не крещи. Какво търсите тук? - попита Деси

-Тук сме за Нам. Качвай се в колата!

Нам кръстоса ръцете си.

-И как го решихте това?

Беше изнервен, че решават вместо него.

-Най - добре е да се приберем, заедно. Тя е опасна!

-Виж, и на мен ми липсвате, но няма да се върна! Намерих мястото си!

-Намджун! Тя е наркоманка! Не искам да живееш с това подобие на човек!

-Какво?! Моля?! Не е вярно! - Деси започна с актьорската игра.

-Оо, не се прави на жертва!

Деси започна да плаче

Джулия вече беше полудяла от ярост

Зашлеви й шамар от който дори Джин го заболя

-Какво правиш бе?! Позволяваш си прекалено много! - разкрещя се Нам

Джулс погледна очите му. Разширени зеници.

Беше успяла да го дрогира.

А той самия не знаеше, че е.

-Махайте се! И двамата! Не искам да ви виждам!

-Сигурен ли си? - попита Джин с разтреперен глас

-Махайте се! Забравете, че съществувам!

Тресна вратата пред лицата им.

Джулия с бясна крачка тръгна към колата

-Това няма да остане така..

Последните й думи преди да натисне газта.

Лицето на Джин отново бе мокро.

Отново плачеше.

Не от държанието на Намджун, а от думите

Боляха..