𝘍𝘳𝘰𝘮 𝘳𝘰𝘰𝘮𝘮𝘢𝘵𝘦𝘴 𝘵𝘰 𝘭𝘰𝘷𝘦𝘳𝘴 >𝘕𝘢𝘮𝘫𝘪𝘯<

🌼13🌼

В университета мина точно както се подразбираше.

Намджун и Деси постоянно си говореха, целуваха, прегръщаха.

Всичко което правят нормалните гаджета.

Е, за Джин не бе толкова забавно и сладко

Ако имаше лекция с тях, сърцето му се късаше.

Бавно.

На милион парченца.

Докато не се разруши напълно.

Това продължаваше вече седмица.

Когато всички лекции приключиха, двете момчета тръгнаха към пицарията.

Беше тихо. Не неловка тишина. Нито приятна. Някак.. Тъжна

В пицарията беше същото.

-Хей

Джин само го погледна

-Добре ли си? От седмица си като зомби. Тъжен, с червени очи от недоспиване и плач. Това не е Джин който познавам и обичам..

Обича.

Това направи още един дълбок разрез в сърцето на Джин.

Просто приятелска любов..

-Да, добре съм. Знаеш причината за всичко. Тъга и плач заради кучето на брат ми, недоспиване от учене и работа.. - отново лъжа. Беше му станало като навик да лъже за състоянието си

-Наистина? За толкова тъп ли ме имаш? - попита Нам със скръстени ръце.

-Не. Това е истината - ето пак

Нам се отказа.

Отново тази гадна тишина.

И двамата се чувстваха сякаш часовника се връща назад, вместо да върви напред.

Сякаш бяха тук от дни, а не час.

Когато стана 18 часа, и двете момчета тръгнаха.

В двете различни посоки.

Но нещо човъркаше Джин.

Проследи го.

Нам се обърна на няколко пъти, но нищо не направи.

Все пак винаги можем да се почувстваме сякаш ни следят, а ако наистина ни следят е още по - силно усещането.

Джун стигна до дома на Деси.

Джин бе объркан. Да не би да живееше с нея?

Нови сълзи се оформиха в очите му, когато тя го награби още от вратата.

Горкия той, видя разгорещяващата се сценка между колега и момчето което обича през прозореца.

Сърцето му вече не беше пропукано или нарязано.

Вече беше на парчета..

Вече бе разрушено..