𝘍𝘳𝘰𝘮 𝘳𝘰𝘰𝘮𝘮𝘢𝘵𝘦𝘴 𝘵𝘰 𝘭𝘰𝘷𝘦𝘳𝘴 >𝘕𝘢𝘮𝘫𝘪𝘯<

🥀17🥀

Алармата прозвуча звучно и силно.

Джин я изключи сърдито и прегърна по - силно завивиката.

Само че не бе завивиката

-Х-хьонг.. Не мога.. Да дишам - каза Уон накъсано

Джин се осъзна какво прави и го пусна

-Съжалявам, свикнал съм да прегръщам и си мислех, че е одеялото - погледна засрамено надолу.

-Няма проблем

Професор влезе и започна да говори

-Момчета, имате един час да се оправите, после закуска и отиваме в болницата. Ясно?

-Разбрано

Излезе, а двете момчета се оправиха.

•°•

Беше 13 часа.

Випуска бяха в различни болници, но в една се оказаха именно нашите четирима главни герои

Започнаха да изброяват двойките по които ще се работи.

-Деси Браун и Ким СокДжин! - пребледняха - Ким НамДжун и Ким УонДжонг!

Това беше.

Как щяха да се справят сега?!

Разпределянето завърши и всички тръгнаха по различни етажи и задачи

Деси и Джин мълчаха.

Докато Джин не се обади

-Деси, трябва да спреш с това..

-Кое?

-Променяш Нам..

-Не, не го

-Напротив го. Какво ти е сторил, че го правиш идиот? Заслужава ли го?

-Виж сега, захарче. Джун прави каквото си иска, държи се както си иска. Освен, че сме заедно друго няма

-Но сега тормози всички.. Е, без Сънгмин..

-Няма да получиш Намджун ако това целиш. Той не е гей и дори да го пусна, няма да дойде при теб. Анадъмо?

Изпита гняв и тъга едновременно

-Анадък..

Отново бе тишина.

•°•

УонДжонг и Намджун бяха на горния етаж и честно, изглеждаше сякаш Нам ще пробие Уон с лазерен поглед.

Но той не го отразяваше.

За сега..

Вършеше си работата, Нам също, но не както трябва

Раздразни се

-Добре, какъв ти е проблема? Гледаш ме от един час и си вършиш работата грешно!

Джун от друга страна просто погледна в ръцете си и под нос каза "ти".

Джонг го чу, но се направи на неразбрал.

Но досадния поглед продължи

-Какво по дяволите искаш?! - вече бе ядосан. Писна му

-Как е с Джин съквартирант, гушкате ли се?

Уон погледна объркано

-С Джин бяхме съквартиранти също докато не се преместих. Много се гушкаше. Хм. Вероятно още го прави, прав ли съм?

Уон се замисли.

Наистина прегръща силно.

И тогава лампичката светна.

О боже! Нам е момчето от историята на Джин!

Момчето донесло толкова много болка и сълзи..

Сложи ръка на устата си, а Нам го погледна объркано

Професор дойде

-Момчета, практиката свърши, можете да се прибирате в хотела

Взеха нещата си като УонДжонг се затича към Джин.

Видя го да излиза от болницата

-Хьонг!

Джин се обърна

-Хьонг.. Момчето е Намджун.. Нали?

-Но ти откъде-

-Той е, нали?

Не каза нищо. Просто сведе глава и кимна, сълзи заформяйки се в очите му, мокрейки бузите му.

-Спокойно, всичко е наред.. Тук съм..

Прегърна го силно в утешителна прегръдка.

•°•

Нам влезе в стаята уморен и изнервен

Там го очакваше Деси в прилепнала червена рокля. Къса.

-Какво има? Изглеждаш.. Напрегнат.. - каза, прокарвайки ръка по гърдите му.

-Ядосах се в болницата, добре съм

Имаше романтична вечеря на свещи и сърце от рози на леглото

-Какво е това? - попита объркан

-Вечеря на свещи

Погледна с перверзна усмивка

-Можем ли да преминем директно на десерта?

Тя се усмихна и го целуна.

Обви крака около кръста му, а той я понесе към леглото..