𝘍𝘳𝘰𝘮 𝘳𝘰𝘰𝘮𝘮𝘢𝘵𝘦𝘴 𝘵𝘰 𝘭𝘰𝘷𝘦𝘳𝘴 >𝘕𝘢𝘮𝘫𝘪𝘯<

🥀20🥀

Вече в болницата, Джин бе на системи.

Пулса му беше спокоен

Всички стояха около леглото и се притесняваха за него.

Какво ли бе направил..

Намджун седеше и все още бе с лице в шепите си.

Плачеше

Джулия гледаше разочаровано към него.

Съну го беше прегърнал и го утешаваше.

Може да го нарани физически, но за него си оставаше приятел..

Вратата се отвори и от там влезе доктора

-Здравейте - поздрави той

Бяха впили притеснено погледи в него

-Пациента е припаднал след предозиране

Шокираха се

-П-предозиране с какво - попита Мино

-Наркотици. Един от най - силните на американския пазар.

Долното им чене падна от новината.

Джин бе употребил наркотик?!

-Съжалявам да ви го кажа, но часа за посещения свърши. Ще се наложи да си тръгнете и ако искате утре да дойдете по същото време

Те кимнаха и станаха

Нам внимателно целуна челото на спящото момче.

-Оправяй се по - бързо - прошепна в лицето му, една сълза падаща на бузата му.

Пулса на Джин се ускори.

Не бе спокоен. Сякаш стресиран..

Всички видяха сълзата, която се спусна по слепоочието му

Чуваше ги

А това, че Нам му даде целувка, накара пулса му да се повиши.

Не бе нищо сериозно. Просто емоции.

Чувства.

Биха му успокоително, за да се върне спокойния пулс

Тръгнаха си, в различни посоки.

Само, че щом Намджун се прибра, видя нещо, което никога не е искал да вижда

Деси, пияна, пушеща трева, правейки секс с някакво момче

-Д-деси..

Тя се обърна, а щом го видя се вцепени.

Адреналина в Нам се повиши.

Побесня

Хвана момчето, като по този начин излезе от нея, карайки я да изпусне стон на недоволство.

-Млъквай преди да ти изпочупя всяка кост в тялото!

Преби момчето, което беше с Деси

Изхвърли го извън къщата.

Така, както майка го бе родила

-Нам, мога да обясня

-Да, трябва, слушам!

Не последва нищо

-Така си и помислих. Защо го направи?! Не ти ли доставях достатъчно удоволствие?!

Стоеше и я гледаше с отвращение.

Погледна към наркотика който пушеше

-И ме излъга. Приятелите ми ми казаха, че се дрогираш, но аз не повярвах.. За Бога! ИЗБРАХ ТЕБ ПРЕД ТЯХ! Как можа!

Мълчеше

-Да, мълчи, така е най - добре. Не искам да те виждам повече.. Махам се!

Започна да събира нещата си.

Деси крещеше по него да не го прави, че съжалява, но пердето бе паднало пред очите му.

А паднеше ли, беше много трудно да го махне.

Дебело и тежко.

Събра ги и тръгна към къщата на Сънгмин

Звънна на звънеца и зачака

Отвори именно той

-Нам..

-Съжалявам.. - сълзи се лееха от очите му