𝘍𝘳𝘰𝘮 𝘳𝘰𝘰𝘮𝘮𝘢𝘵𝘦𝘴 𝘵𝘰 𝘭𝘰𝘷𝘦𝘳𝘴 >𝘕𝘢𝘮𝘫𝘪𝘯<

🌾29🌾

~5 години по - късно~

-Сигурен ли си?

Нам бе нервен

-Напълно човек! Аз съм любовен експерт! - каза Хун, оправяйки яката на Намджун

Днес бе деня.

Деня в който Намджун щеше да предложи брак на Джин.

Беше притеснен и то много.

Трепереше дори.

-Спокойно! Ще се справиш! - потупа го по рамото и му се усмихна

Пода към двора бе обсипан с венчелистчета, свещи наредени в пътека.

Сърца по стените.

Всичко бе перфектно.

Само чакаха Джин да се върне от работа.

И това се случи след половин час

Отварянето на вратата беше ясен знак, че е у дома.

-Ехо? Има ли някой? - чуваше се объркания му глас.

Три секунди по - късно, видя романтичния жест.

Излезе на двора и видя Намджун в костюм

-Нам, какво се случва?

Пое си дълбоко въздух и заговори

-Джини, познаваме се от шест години, пет от които прекарах прелестно с теб. Имахме скандали и разправии, но се сдобрявахме. Обичам те.. И искам да продължа живота си с теб на следващо ниво

Застана на едно коляно и извади кутийка от сакото си

-Не ми казвай, че-

-Ким СокДжин, ще се омъжиш ли за мен?

Джин стоеше и гледаше в него известно време

Нам от своя страна се притесни. Дали не направи нещо грешно?

Джин също като тригодишно дете започна да подскача

-Да, да, да и да! Хиляди пъти да!

Джун се усмихна и се изправи, слагайки му пръстена

Двете момчета слепиха устните си в нежна, изпълнена с любов целувка.