𝘍𝘳𝘰𝘮 𝘳𝘰𝘰𝘮𝘮𝘢𝘵𝘦𝘴 𝘵𝘰 𝘭𝘰𝘷𝘦𝘳𝘴 >𝘕𝘢𝘮𝘫𝘪𝘯<

🌺3🌺

Нам отвори очите си и мислеше, че прегръща Джин, но се бе заблудил.

Бе на пода, лежеше и гушкаше саксия.

Отстрани някой би казал, че е смешно, но не бе никак удобно.

Беше се схванал

Вратата се отвори с гръм и трясък, а Нам подскочи.

Погледна към Джин, но той все още спеше.

Явно бе нещо нормално в тази къща.

-Нам! Какво по дяволите правиш? Защо спиш на пода? - Сънгхун наклони глава - И защо прегръщаш саксия с хибискус?

-Ами и аз не знам - каза надигайки се от пода

Но това бе грешка.

Силен стон на болка се изплъзна от устните на Нам.

Явно доста силен, защото всички дойдоха, а Джин се събуди.

Опа.

-Какво има Нам? - попита Съну притеснен

-Боли ме гърба. Съжалявам, че ви разтревожих.. -погледна жално към Джин - .. и събудих

-Няма проблем - казаха всички

-Ще ходим ли в пицарията на интервю? - попита Джин

Намджун кимна

Двете момчета започнаха да се оправят като преди всичко спореха кой първи да влезе в банята.

В крайна сметка и двамата се оправиха.

Вече в пицарията Нам бе на интервю и беше притеснен. Доста.

-Добре, господин Ким. Ще разгледаме и другите желаещи и ще ви се обадим - казаха мило с усмивки

-Благодаря

Двамата излязоха от заведението и се насочиха към вкъщи.

-Джин.. Наистина ти благодаря, не знам какво щях да правя - каза с усмивка.

-За нищо - хвана ръката му преплитайки пръстите им.

Джун се изчерви, но нищо не каза.

Двамата вървяха, но телефона на Намджун неочаквано зазвъня.

Беше Съну.

Вдигна слушалката, притискайки телефона към ухото си

-Ало

-Нам, ела в университета. Трябва подписа ти за записването

-Добре, благодаря

Момчето затвори телефона и погледна Джин.

-Трябва да отида до университета..

Не беше нужно питане.

Джин го поведе натам

Когато влязоха се поздравиха и Нам се разписа

-Поздравления господин Ким, вече учите за доктор - каза ректора, а той се усмихна

-За мен е чест

-Ще се видим скоро

Трите момчета се запътиха към дома си, щастливи.

В момента оставаше само работата..