𝘍𝘳𝘰𝘮 𝘳𝘰𝘰𝘮𝘮𝘢𝘵𝘦𝘴 𝘵𝘰 𝘭𝘰𝘷𝘦𝘳𝘴 >𝘕𝘢𝘮𝘫𝘪𝘯<

🌺5🌺

Намджун и Джин си бяха изкарали страхотно нс киното.

Уви, лятото беше в края си, след 2 дни бяха на университет.

Двете момчета спяха прегърнати докато не чуха тропане от долния етаж.

Недоволно се измъкнаха от топлите завивки и слязоха.

Кой по дяволите звъни в 12:30?! Някой откачен

И бяха прави. Сънгмин с черпак и тенджера.

Това бе начина да ги събере, ако викането не е проработило.

-Така хора, остават 2 дни до края на лятото, днес ще направим брутален купон, ще дойде който поиска и ще си го изкараме на макс. Оправяме къщата до максимум! Разбрахте ли ме? - попита размахвайки черпака.

-Да

•°•

Вече беше към средата на купона. Всички бяха пияни, Нам обаче доста повече от другите.

Седеше при масата с алкохола, пиеше и пиеше.

Досега не се бе напивал.

Искаше да види какво е чувството.

Седна на дивана и отпусна главата си назад, уморено.

Дали не трябваше да си ляга?

Едно момиче дойде и седна на бедрата му.

Не можеше да разбере какво е лицето й или нещо друго.

Започна да целува врата му, разкопчавайки копчетата на ризата му.

Доставяше му удоволствие с докосванията си.

Обаче не бе съсредоточен в тези ласки.

Търсеше един определен човек.

Джин.

Намери го на масата с храната. Естествено.

Мислеше си защо ли от самото начало е  обзел мислите му. Да, станаха приятели доста бързо, но някак.. Не знам. Имаше нещо в това момче.

Обаче бързо мислите му бяха откраднати от друго. Родителите му. Поведението им.

-Извинявай - премести момичето от скута си.

Тръгна към покрива на къщата и седна там. Замисли се.

Погледна към звездите и ги гледаше.

Всяка сияеше ярко, бяха заедно. Една до друга.

Усети нечие тяло до себе си и завъртя глава.

Джин.

-Хей, какво има?

-Нищо..

-О, я стига, познавам те, какво има?

-Просто.. Си спомних за родителите си

-Какво за тях? - попита Джин объркан

-Ами.. Никога не са били горди. Каквото и да правех.. Не бяха доволни.. Винаги имаше лошо държание към мен.. Затова дойдох тук..

Джин гледаше умислен

Беше му гадно за Нам

-Оу..

-Да.. Джини?

-М?

-Може ли да подържа ръката ти за малко?

Той не отговори.

Дръпна го в прегръдка така, че да легне върху него

-Така по - добре ли е? - попита Джин

-Много по - добре

Двамата стояха сгушени

-Знаеш ли.. Чувствам те като свой брат.. Който винаги ще е до мен..

-Оо, благодаряя, ти си моето малко братче - каза и го разроши

Двамата се засмяха и си поговориха още малко.

След малко, бяха заспали

Сгушени

Отново