🌼12🌼

41 2 16
                                    

Намджун и Деси се събудиха по едно и също време.

Чувстваха се неземно добре.

Нам сякаш бе изкарал всичко негативно от себе си, сякаш е нов човек.

-Добро утро - чу се тихия глас на Деси

-Добро да е - каза Нам, местейки кичур коса зад ухото й

-Как спа? - попита тя, правейки въртеливи движения с пръста си по гърдите му.

-Повече от добре. Снощи беше неземно!

-Нам.. Наистина ли така мислиш?

-Разбира се, не съм имал по - хубава нощ!

Тя се изчерви

-Радвам се

Добра актриса беше.

Даже прекалено добра

-Джуни, искаш ли днес да си стоим само двамата? Без университет и работа. Само аз и ти - каза, а последното изречение изшептя, облизвайки ухото му

Тръпки преминаха по цялото му тяло

-Добре, ако това ще те направи щастлива

Прокара ръка по корема й, плъзвайки я надолу

-Мони..

-Мони? Откъде дойде това? - попита объркан

-Ами не знам. Звучи сладко

Засмяха се

-Ти.. Искаш ли да бъдем заедно? - попита тя, а в очите й се четеше желание

-Нямаш на представа колко..

-Но имам едно условие

Кимна

-Искам да живеем двамата..

-Добре, щом ще сме заедно

Целунаха се страстно

•°•

В университета бяха минали 1, 2, 3, 4 лекции, а Намджун никакъв го нямаше.

Джин беше под стрес

Събуди се без него, не беше вкъщи.

Реши, че ще дойде на лекции, но уви това не се случи

Ами ако му се беше случило нещо?

Беше му звънял поне 20 пъти, но винаги му се затваряше.

Какво се случваше?!

Отиде притеснено при Джулия

-Джулс.. - целия трепереше

-Джин! О боже, добре ли си?! - в гласа й се четеше притеснение

-Нам.. Не вдига.. И никакъв го няма..

-Спокойно, може да е болен или да го мързи да дойде. Понякога и аз затварям телефона, просто защото не ми се говори. Според мен е добре

-Дано си права..

•°•

Момчетата и Джулия се прибираха към вкъщи след уморителния ден в университета.

Бяха готови да легнат и умрат.

Да, беше 15 часа, но въпреки всичко.

Джин директно отиде в стаята си да види дали Нам е там.

Само че никой не забеляза това, че имаше куфар в хола

Куфара на Нам

Съну влезе в кухнята и го завари да пие сок

-Намджун! Ти си тук! Джин се поболя! Къде беше?

-Събери всички, имам да ви казвам нещо..

Обърка се, но въпреки всичко извика приятелите си

Без Джин

Събраха се в хола и видяха куфара

-Не ми каз-

-Точно така, Мино.. Намерих си дом.. Благодаря ви, че ме приютихте, това значи много за мен, няма да ви забравя, но е време да си тръгна.

Намджун въобще не забеляза това, че Джин го няма.

-Но как така? Къде?

-В другия край на града е..

-Сигурен ли си? - попита Джулия майчински

-Да, много ще ми липсвате..

Събраха се в обща прегръдка

-Обичам ви.. - Всички пуснаха по някоя сълза

-И ние теб - каза Сънг, докосвайки челата им

-Довиждане..

Той си тръгна, а всички бяха доста тъжни.

Джулия се качи горе при Джин и го видя облян в сълзи

Прегърна го мигновено

-Боже мой! Джин! Добре ли си?!

-Джул, чух всичко.. Нам си тръгна..

-На всички ни е тъжно, но защо реагираш толкова бурно? Ще го виждаш в университета и на работа

-Ти не разбираш..

-Тогава ми обясни - сложи ръка на рамото му

-Аз.. Влюбен съм в него. Това, че ме прегръщаше всяка вечер ме топлеше повече от одеялото.. А сега като го няма.. Определено ще усещам празнина и студ

Тя го прегърна силно.

Беше момента да се държи като майка..

𝘍𝘳𝘰𝘮 𝘳𝘰𝘰𝘮𝘮𝘢𝘵𝘦𝘴 𝘵𝘰 𝘭𝘰𝘷𝘦𝘳𝘴 >𝘕𝘢𝘮𝘫𝘪𝘯<Where stories live. Discover now