𝘍𝘳𝘰𝘮 𝘳𝘰𝘰𝘮𝘮𝘢𝘵𝘦𝘴 𝘵𝘰 𝘭𝘰𝘷𝘦𝘳𝘴 >𝘕𝘢𝘮𝘫𝘪𝘯<

💐25💐

Момчетата и Джулия опаковаха багажите си.

Беше рано. Доста рано.

Ужасно много им се спеше.

Но полета им беше рано сутринта.

Нямаха избор.

Всеки нормален човек би опаковал багажа си вечерта, за да може да спи час повече.

Е, те не бяха нормални.

И точно затова го опаковаха сутринта.

Намджун излезе от банята влизайки в стаята му с Джин.

Завари го да спи върху неоправения куфар.

Разтърси го леко, за да не го събуди шоково.

-Събуди се, не си готов

Джин само премрънка нещо и се завъртя на другата страна.

Нам се разсмя

-Хайде, сладкиш

Продължаваше да спи

Наведе си към ухото му и прошепна

-Ако станеш, довечера ще се забавляваме

Това бе ключа.

Стана като попарен и започна да се оправя сякаш от това зависи живота му

Намджун показа една малка мазна усмивчица и се облече. Бе готов.

Слезе в хола където видя всички.

-Само Джин ли остана? - попита той учуден

-Да, розовата принцеса винаги е последен - отговори Мино и накара Съну да изпадне в бурен смях.

Това дете се засмиваше от всичко.

След петнайсетина минути, Джин слезе с един куфар.

-Приятел, отиваме за 3 дена. Защо ти е толкова багаж? - попита Сънгхуун объркан

-Ох Джуни, ти не разбираш. Да не мислиш, че тази красота е съвсем съвсем натурална? Трябва й малко помощ.

Всички умираха с това колко самовлюбен бе той

-Хайде да тръгваме - подкани ги Джулия и те кимнаха.

Тръгнаха към летището и заеха местата си.

През целия път имаше смях и забава, докато стюардесите не им казаха да запазят тишина за спокойствието на пътниците.

Джин и Нам бяха хванали ръцете си.

Джин слушаше музика, а Джун четеше книга.